Жилищна политика не се провежда у нас. Такава липсва. България спешно се нуждае от стратегия за жилищната политика с хоризонт до 2050 година. Опитите от 2017 г. досега не са дали резултат, въпреки анализи и доклади от различни институции и организации.
93% от общините смятат, че трябва да получават средства от държавата за социалната функция, който упражняват при настаняване на нуждаещи се групи хора.
Това коментира пред БНР-Радио София Минчо Бенов, национален директор на "Хабитат България" (▼).
По думите му, проблемите са ясни, но трябва да се очертаят в стратегически документ и да има политическа воля за подобряване на жилищните условия на всички домакинства.
Той обясни, че е създаден и нов общински жилищен фонд с финансиране по оперативните програми за регионално развитие от 2012 г. – в 24 общини се построиха 998 жилища, но „това е капка в морето“.
„Общините нямат никакъв законов ангажимент да строят жилища и предоставят тази услуга. Такива задължения имаше при социализма. Ако някъде се прави, това е само от добро желание. Общините не получават никаква подкрепа и не са мотивирани да го правят. Ангажиментът е голям, а за поддръжката е нужен бюджет и капацитет“, изтъкна още Бенов.
Той изложи начин да се подпомагат тези услуги през т.нар. делегирани бюджети към общините.
В момента всеобщото разбиране за социално жилище у нас е общинското, но това е погрешно. Услугата трябва да обхваща много повече групи нуждаещи, а в помощ на идеята могат да влязат в действие необитаемите жилища.
По последни данни необитаемите жилища са изключително много - 39 на сто. В София са между 25 и 30 процента. В същото време според Евростат страната ни е на второ място по пренаселеност на жилищата – в градовете те са 48 процента.
Снимка: obshtinskidom.bg
Минчо Бенов подчерта, че в България трябва да разберем какъв неизползван ресурс са тези необитавани жилища. И да спрем да действаме на принципа „Вода гази, жаден ходи“. Има социални категории хора, които могат да живеят в тези празни домове, а държавата да подкрепя по някакъв начин наематели и наемодатели.
В много страни всяко второ и следващо жилище се облага с прогресивно по-висок данък. Във Франция дори се изчислява пропуснатото при евентуално отдаване под наем та съответния необитаван имот.
Може да има посредник между наематели и наемодатели, дори тази роля може да изпълнява общината, допълни Бенов.
За защита на наемателите може да се предвиди специфична регулация, която да ги защитава, например срещу рязко повишаване на таксата.
Неслучайно често тези взаимоотношения попадат в сивия пазар.
Чуйте разговора на Невена Николова.
