За няколко години след реставрацията на площад "Славейков" хората свикнаха с пешеходната зона. Но за тези, които помнят предишния му облик, е странно, че книгите ги няма. Сергиите така и не се върнаха. Книгите отидоха в книжарниците, които станаха повече на площада, или в безистени (антикварните).
„Това е емблематично място на София. Наричам го книжното сърце на София. Там са се пресичали пътищата на писатели, издатели, печатари. Там е била първата българска печатница на Янко Ковачев“, разказа пред БНР-Радио София Виктор Топалов (▼) от „Бохемска София“, автор и на „Легендите на София“.
Там се е намирало „Кафене башъ“, където са се събирали турските първенци, а след това и са минавали и пътешественици. Площадът и махалата са носели това име.
През 1879 г. Петко Славейков купува стара турска къща, но забравя да си издаде акт за собственост. Къщата е продадена втори път, но Славейков вече е настанен със семейството си и я купува повторно.
През 1931 г. на имотът и домът са продадени и е построена кооперация с около 30 жилища.
Районът е свързан с държавническите дела, имало е сгради на министерства (например където е днешната Столична библиотека), първото Народно събрание е било на мястото на Телефонната палата., но после изгаря.
Снимка: stara-sofia.com
На площада е била и Учителската каса, където след това са двата салона на кино „Култура“. В кафенето на някогашния хотел „Севастопол“ са се събирали писатели – Елин Пелин, Сирак Скитник, Змея Горянин и други. Наблизо е било Италианското кралско училище.
На площада обаче е една от паметните плочи в София, които са поставени на грешно място. Скромната къща на Петко Каравелов не е там, където е плочата, а на около 500 метра и в Столичната община знаят, но още не са я преместили, допълва още Топалов.
Плочата на Петко и Пенчо Славейкови пък е поставена толкова високо и в такъв цвят, че никой от минувачите не я забелязва и трудно се чете.
Ако чуете разговора на Константин Лавсов, ще разберете защо къщите на Иван Вазов и Яворов са запазени и като музеи, а домът на Славейкови – не, както и на колко места в София е живял авторът на „Две хубави очи“.
