Дали са оправдани опасенията ни, че увличането по прагматично перспективните дисциплини оставя на заден план точно онези предмети и занимания, които изграждат основни умения, качества и ценностни нагласи у децата. Стои ли реално като цел на образованието формирането на хора с творческо отношение към трудовите и житейските дейности, отговорно поведение и желание за развитие.
Въпросите в рубриката "Всичко за образованието" отправяме към доц. Силвия Борисова, ръководителка на секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология на Българската академия на науките.
"Въпросът е докато все по-усилено в образованието се използват тези така да кажа "екстериоризирани", външни за нашите тела, за нашата сетивна култура инструменти, големият въпрос, който стои за мен, е какво се случва с инструментите, които имаме в себе си, в своето тяло. Това са сетивата ни, това е нашата сетивна и движенческа култура, това е тъкмо нашата креативна нагласа или изразителност и тя следва да бъде естествена основа ние да развиваме и всички други свои умения, които се изискват от днешния напреднал в индустриално и технологично отношение свят" – казва доц. Борисова.
Тя припомня формулираните от Ерих Фром четири предпоставки за креативно (в широкия смисъл на думата) отношение към света, в което би трябвало децата да са възпитавани от най-ранна възраст.
"В момента поне в България политиките са точно към развитие на STEM кабинети, като пак казвам от STEAM, т.е. от А-то (изкуствата) това не се ползва все още в България и не е разработено в образователните ни политики, но то е интегрална част от тези политики на Европейския съюз и се надявам да видим интегрирането на изкуствата и все повече творчески подходи в развитие. Но докато това не се случва на по-централно равнище, е факт, че то се случва през желанието, индивидуалното желание на учителите да работят с децата си и да ги подпомогнат в тези процеси."
Повече чуйте в звуковия файл
