Каква беше историята на въвеждането на валутния борд в България и как изглежда тя на фона на предстоящите промени в начина на функциониране на Централната ни банка след промените в закона за БНБ? Какви са изводите и поуките от времето на драстичните промени в икономиката и финансите ни, когато се въведе валутният борд, защо и как се наложи тази мярка?
На фона на подготовката за приемането ни в еврозоната – как се вземат верните решения за такива радикални промени, трябва ли и доколко да бъдат смели политиците? За това как беше въведен паричният съвет в България, разказват в "Денят делово" проф. Валери Димитров и Румен Аврамов.
Проф. Валери Димитров, уважаван български юрист и университетски преподавател, един от т.нар. "български бащи на валутния борд", един от авторите на цялата промяна в банковото законодателство и изграждането на целия пакет от банкови закони след 1989 г., два мандата председател на Сметната палата, понастоящем зам.-председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете:
"Времето на създаването на валутния борд беше един преломен момент, тогава страната се намираше в предверие на хиперинфлация – за много кратък период левът се обезцени рязко спрямо долара, спрямо германската марка тогава. Необходими бяха радикални мерки и тогава временното правителство на премиера Софиянски се споразумя с МВФ, който предложи спасителното лекарство, наречено "паричен съвет" или "валутен борд". Това беше горчиво лекарство, но то обузда инфлацията. Всъщност валутният борд е специален режим на централно банкерство, който отрича т.нар. "традиционна" дискреционна парична политика на централните банки. Трима души беше тази работна група (аз, Борислав Стратев и Димитър Ананиев), която разработваше законодателството – беше ни представен специален доклад на МВФ, в който се съдържаше моделът на борда като правила, и ние го възпроизведохме буквално в новия тогава Закон на БНБ, действащ и досега от 1997 г.
През тези 27 години оттогава историята доказа изключителната роля на този режим на паричния съвет/валутния борд. Не е имало по-успешен период на централно банкерство. България сега е в много добро икономическо и финансово състояние благодарение главно на този режим, защото той обузда радикално инфлацията и позволи траен, постепенен и дългосрочен устойчив икономически растеж.
Аз съм привърженик на присъединяването на България към еврозоната. Категорично смятам, че това ще бъде поредна успешна стъпка. Има едно огромно предимство, което никой не може да отрече – еврозоната е клубът на богатите. Няма по-добро място, към което България да се присъедини, защото това осигурява дългосрочен просперитет. Трябва да кажа, че ние все още не покриваме показателя инфлация, както се изисква по чл. 140 от Договора за функциониране на ЕС и съответния протокол, но се надявам, че ще го покрием и ще се присъединим, за да влезе България в клуба на елитните държави и да се появи на картата на глобалните инвеститори."
Румен Аврамов – икономист и историк, бивш член на Управителния съвет на БНБ, автор на 8-томната История на БНБ:
"Паричният съвет беше алтернативата на 7 години икономическо безвремие от началото на прехода, когато непоследователната икономическа политика не одобри тази радикалност, необходима, за да се осъществи един сравнително ефективен, бърз и плавен преход към пазарна икономика. Единствената неизползвана котва беше фиксирането на валутния курс, което е основата на паричния съвет."
По отношение на готовността на България за влизане в еврозоната, Румен Аврамов подчерта, че "няма никъде критерий "икономически растеж" за влизане в еврозоната. Критериите са чисто финансови и парични критерии – за монетарна, финансова, икономическа и инфлационна стабилност. Това са четирите, многократно обсъждани, критерия.
Никой не е смятал, че изведнъж ще се изравним с останалите държави от еврозоната. Това, което става де факто, е постепенна конвергенция, вкл. на България. Ние влязохме в ЕС 2007 г. с равнища по паритет на покупателната способност на БВП от 29% от средното за Европа. В момента сме на 62%. Т.е.. конвергенцията върви. Дали бързо или бавно, е друг въпрос. България не се е изместила от позицията на най-бедната страна в ЕС. Но в момента ние сме значително по-близко до средните стойности от 2007-а.
Когато България влезе в европейската система на централните банки, когато се присъедини към еврозоната, рефинансирането на банките ще се върне като възможност, но това ще бъде управлявано изцяло от ЕЦБ. Така че гаранциите за прозрачност и ясни правила при рефинансирането ще бъдат върнати и ще бъдат значително по-силни.
Влизането ни в еврозоната е безалтернативно и юридически закрепено в Договора за присъединяване на България към ЕС, който предполага в един или друг момент влизането в еврозоната. За съжаление имаме огромно забавяне. Направени са обаче много съществени стъпки в тая посока – ние сме членове на Европейския валутен механизъм, членове сме на Европейския банков съюз, остават действително технически стъпки – пътят е необратим, това е логическият завършек."
Проф. Валери Димитров обобщи, че с режима на валутния борд притискането на Централната банка да кредитира държавата беше забранено – един от огромните позитиви на валутния борд. "Политическият натиск върху БНБ беше прекратен радикално с въвеждането на забраната да се кредитира държавния бюджет."
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – ЕПА/БГНЕС
