Едва ли има читател, който не е чувал за Мария Лалева. Нейните книги "Живот в скалите" и "Пасиансът на архангелите" обединиха около себе си хиляди хора и ги убедиха колко красива е човешката същност – с всичките й противоречия и рани.
Гласове като този на Мария Лалева трябва да се чуват. И не само около националния ни празник. Защото в търсещи творци като нея можем да намерим мъдростта, която да ни успокои, да ни претвори отново, да ни накара да вярваме.
Какво обаче да очакваме в предстоящата книга?
„Сега, може би съм повече взряна в битката между доброто и злото. И това всъщност битка ли е? Както и кое наричаме зло? Какво всъщност е войната? Войната вътре, войната вън, войната като начин да покажем колко ниско можем да стигнем. Войната като начин да ни свали толкова ниско, за да ни покаже колко високо можем да се издигнем. Много мъжка книга се получава. Много интересни мъжки образи. И аз с тия мъже някак си трябва да се разбера“ сподели за новото си, предстоящо заглавия Мария.
В нейните истории човекът е винаги в центъра на действието – с неговите добри и лоши страни, страхове, победи и загуби.
Каква обаче е съвременната роля на страховете?
„Страховете не са непременно нещо лошо. Страховете са патерици. Те са като предателите. Те са като хората, които те нараняват. Те ти помагат да осъзнаеш къде не си дотам развил себе си. Когато си зададеш въпроса защо се страхувам от самотата и ако започнеш да вървиш по тази верига може би ще стигнеш някъде далеч в детството или до някаква травма. Страховете са страшни тогава, когато се превърнат в господари на решенията“ разказа още Мария Лалева.
Повече, чуйте в звуковия файл.
