„Всичко беше по-приятно за гледане, сега е застроено. Сивите блокове и бетонът стават все повече и повече с всеки изминал ден, но тези хора трябва да живеят някъде и трябва да свикнем с това, което се случва“, добави тя.
По думите й, хубавото в квартала е, че има много денонощни магазини и аптеки. Признава, че липсват паркоместа, но въпреки това, според Шахънска, мястото е добро за живеене.
„Когато няма студенти е много спокойно. От септември до май е натоварено, но има много спокойни месеци“, изтъкна тя.
Като млад човек, тя мечтае в квартала да има повече спортни съоръжения и площадки.
Именно презастрояването и липсата на паркоместа пък е накарало Теодора Трифонова да напусне квартала.
„Липсата на детски градини и ясли, постоянно разбитите улици и бездомни кучета, допринесоха за решението ми да се махна от там. Още докато бях студентка сме пускали сигнали до общината, но въобще не е имало реакция от тяхна страна. Пускали сме сигнали за бездомни кучета, за липса на осветление, за зле поддържани детски площадки – няма никаква реакция“, каза Трифонова.
Какви са проблемите, с които се сблъскват незрящите хора в района, обясни Христиан Димитров. По думите му, наистина паркирането е сред основните, но като цяло кварталът е добре уреден.
„Кварталът не е никак лош за един незрящ човек, има доста добри индикатори. На доста места има светофари, които имат звукова сигнализация и мога да кажа, че е добре“, каза Христиан Димитров.
Той добави, че тротоарите имат нужда от ремонт, както и шахтите, които са опасни за незрящите хора.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
