Eдин от големите български певци от първата половина на ХХ век е баритонът Събчо Събев. Повечето от нашите слушатели не са имали възможност да го видят на сцената, а записите му са много малко - само три арии и няколко песни. А от тях не можем да добием представа за неговия глас и сценично присъствие. Неговите съвременици твърдят, че той е бил най-яркият представител на италианското белкантово пеене у нас - неповторим изпълнител на Вердиевите герои. И още, че е бил изключителен вокален педагог - негови ученици са Никола Николов, Георги Белев, Стоян Коларов, Димитър Кожухаров, Димитър Ненков - имена от елита на нашето оперно изпълнителско изкуство. И всички говорят с обич за качествата му като човек - скромен, всеотдаен, честен в отношението си - както към музиката, така и към всички негови колеги и ученици.
Събчо Събев е роден на 5 април 1899 г. - точно преди 125 години във Венеция. Баща му е българин, лекар, а майка му - италианка. Детството си прекарва в Италия - от малък проявява ярки музикални качества, свири на цигулка и пиано, а при завръщането си в Бъгария - в казармата избира тромбон. По настояване на баща си записва право в Софийския университет, но след два семестъра заминава за Рим, за да продължи образованието си. Правото не го привлича и той често зарязва заниманията, за да посещава вокални педагози, да развива гласа си.
При завръшането си в България Събев продължава да учи вокална постановка при примадоната на Софийската опера Пенка Тороманова. Дебютът му на сцената е на 2 март 1924 г. като Марсел от операта „Бохеми“ на Пучини - публиката е очарована от неговия глас, но ръководството на Софийската опера решава, че той не е “достатъчно музикален“. Трябва да минат пет месеца и да дойде нов диригент - Моисей Златин, за да се върне Събев на сцената и да поеме по-голямата част от баритоновия репертоар на театъра.
За да се усъвършенства, певецът отново заминава за Италия, където учи в римската Академия “Санта Чечилия“ при най-известния вокален педагог Енрико Розати, учителят на Бениамино Джили. Още като студент гостролира не само в италианските театри, но и във Франция, Германия, Нидерландия, Южна Африка, Малта. Пее на една сцена с най-прочутите певци - Шаляпин, Галефи, Журне, Пампанини. През 1931 г. прекъсва блестящата си кариера в Италия и се завръща в Софийската опера като водещ баритон на театъра - пее и лирични, и драматични партии, като Риголето, Княз Игор, Граф ди Луна, Ескамилио, Симоне Боканегра, Цар Калоян, Ирод - общо 37 централни партии.
Събчо Събев гостува и в чужбина - и винаги прави впечатление с красивия си кадифен глас, с импозантната гласова мощ, със съвършена вокална техника и убедителна актьорска игра. През 1949 г. той е командирован в новосформираната Варненска опера като художествен ръководител. Въпреки голямата си административна заетост, Събев пее и в постановки на театъра. На 29 май 1950 г., по време на спектакъла на операта „Евгени Онегин“, той внезапно умира.
В Златния фонд на БНР е запазен спомен на голямата наша певица Сийка Петрова за Събчо Събев, с когото си е партнирала често на сцената на Софийската опера. Записът е от 1958 г. Чуйте него и изпълнение на баритона в звуковия файл.
