Днес се навършват 145 години от приемането на Търновската конституция. 230 са били първите ни следосвобожденски народни представители, които са заседавали във Велико Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното събрание и са приели първия български основен закон, с което е възродена българската държавност. 16 април се чества като Ден на българската Конституция и професионален празник на юриста.
Въпреки че в Берлинския договор не е предвидено България да бъде парламентарна република, първите ни законотворци правят точно това и минават през сериозни сблъсъци с представителя на Руската империя, под чийто контрол е трябвало да се проведе Учредителното събрание в Търново през 1879 година и да се избере българският княз, коментира за БНР историкът проф. Милко Палангурски.
"Над 15 пъти на нашите първостроители се забранява да правят определени дейности – дали това ще бъде гласуване на мемоар за единство, дали ще бъде правилника на събранието, където ние претендираме, че правим парламентарна държава. Налага се няколко пъти представителят на Дондуков-Корсаков да слага вето пред нашите народни представители", обясни той.
Честванията за 145-ата годишнина на Търновската конституция във Велико Търново ще започнат с празничен молебен в катедралния храм на града.
В музей "Възраждане и Учредително събрание" историците проф. Милко Палангурски, проф. Пламен Павлов и проф. Петко Петков ще изнесат открит урок пред великотърновски ученици.
Ще бъдат поднесени цветя на паметната плоча на Търновската конституция и изнесен празничен фолклорен концерт, а вечерта ще бъде излъчен спектакълът "Звук и светлина".
