Както и първата част на книгата "Османските потайности: Харемът", Ибрахим Карахасан-Чънар и тук завладява с автентичния си разказ и увлекателен стил.
Пред Радио София той сподели, че е работил по книгата около 2-3 години. Позовава се на източници с различен произход, най-вече турски.
„Това е цялостен поглед върху еничарската каста, която в началния и средния период на Османската империя, е била най-важната бойна единица. В моята книга съм разгледал как се създава, при какви условия се създава еничарския корпус, успехите, завоеванията и накрая ликвидацията на този корпус, който на практика се оказва прът в колелетата на една империя, която започва да се модернизира и иска по европейски образец да има армия“, каза Ибрахим Карахасан-Чънар.
В книгата си той описва как става намирането на еничари, а по думите му, това не е било никак безразборно.
„Това е било с указ на султана и съответно е посочена бройката, районите откъдето ще се набират тези деца за корпуса. Те са били пет групи. Средно на 7 години е ставал този набор“, сподели авторът.
Създаването на еничарски корпус започва през 1380 г. и приключва през 1826 г. В книгата „Османските потайности: Еничарите“ Ибрахим Карахасан-Чънар опровергава и някои митове.
„Ако трябва да комерсиализираме нашата история, това е голяма грешка. Ние трябва да се опираме на факти и документи. Аз се стремя да спазвам това условие, трябва да има баланс“, каза авторът.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ибрахим Карахасан-Чънар е роден през 1955 г. в гр. Никопол. Той е автор на знакови произведения, които включват в тематиката си етнологията, историята, религията, бита и културата на малцинствата. Доктор в областта на културно-историческото наследство. Носител е на Годишната награда за 2021 г. на Военноисторическата комисия за принос за изследване и популяризиране на балканската военна история и сближаване на държавите и народите от региона.
