Интервю на Деян Йотов с Майкъл Милщайн в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Седмица на опасна ескалация на напрежението преживя Близкият изток, защото заклетите врагове Иран и Израел си демонстрираха - с огромен риск да влязат във война - какво биха могли да причинят един на друг, ако това стане.
Иран за първи път нападна Израел не само чрез своята т.нар. ос на съпротивата. Ракетите и дроновете му бяха отблъснати без да причинят жертви. Сред мишените беше военновъздушна база в пустинята Негев, където се намира и ядреният център "Димона".
Израел отвърна с удар по военновъздушна база в провинция Исфахан, в която е и най-важният обект от иранската ядрена програма. Иранските власти твърдят, че са унищожили 3 минидрона, изстреляни от територията на страната. В съседен Ирак обаче бяха открити части от балистични ракети "Спароу", за които се предполага, че са били изстреляни от израелски бойни самолети, преминали през въздушното пространство на Сирия.
Със "стратегическата сдържаност" на Израел започва интервюто с Майкъл Милщайн - полковник от резерва и анализатор в Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян":
С риск да се самозалъгвам, вместо да оценя реално ситуацията, ми се струва, че такъв отговор на иранското нападение ще постави точката на този епизод на ескалация на напрежението. Отговорът беше много сдържан. Насочен беше срещу ирански военен обект, който не е от най-важните - военновъздушна база край Исфахан. Според мен действията на Израел са били координирани тясно с американците, с други наши съюзници на Запад и в региона - така, че да са много добре премерени.
Това би трябвало да насърчи и иранците към сдържаност - да не отговарят на свой ред и те и да предизвикат още по-голяма ескалация. Все пак съм умерен оптимист, че плъзгането по опасната спирала е спряно. Подчертавам пак - само в този сюжет. Защото това няма да е краят на конфликта между двете страни.
Още преди премерения, както казвате, израелски отговор колега журналист в Израел написа, че той трябва да е много прецизно обмислен и насочен. Колегата направи аналог с историята от Стария завет за Давид, който отрязал част от дрехата на спящия Саул, за да му покаже, че макар и да е могъл да го убие, не го е направил... Дали посланието, че Израел не желае повече ескалация, ще бъде разбрано в Техеран?
Изглежда, поне засега, че иранците не биха повторили мащабната си атака от преди седмица. Но това не означава, че няма да продължат да се опитват да уязвят Израел по друг начин. Може би вече не те самите, а отново чрез марионетките им - милициите в Ирак и групировките в Ливан и в Йемен. Въпрос на време е само да изникне пореден повод за високо напрежение между Иран и Израел.
Големият въпрос е дали Израел би повторил операцията, заради която се стигна до досегашната ескалация. Имам предвид ликвидирането на генерал от Революционната гвардия в иранското консулство в Дамаск. Това ще е голямо изпитание, защото според мен Израел няма друг избор освен да продължи да противодейства на иранската гвардия. Какъв обаче ще е отговорът на Техеран тогава? Всичко това може да разберем след броени дни, седмици или месеци. Но определено войната не е свършила. Далеч не е свършила.
Досега като че ли иранците все успяват да си осигурят по-изгодна позиция в близкоизточната криза. В очите на Запада те искат хаос, диктуват хаос и го постигат. Може би защото това никак не е трудно за постигане. Дали обаче имат достатъчно капацитет да продължат със същия успех?
През последната седмица публикувах две статии, с които се надявам да съм убедил хората в Израел да не изпадат в еуфория от това, че успешно отбихме ракетното нападение и Иран се провали по толкова драматичен начин. По-сдържани трябва да сме в реакцията си. Защото, на първо място, нищо не можа да накара Иран да не посяга към ракетите и дроновете си. Дори след като президентът Байдън им каза "Недейте!", не се замислиха, че може да им се случи нещо много болезнено след това.
А второто нещо е, че ако хвърлим един аналитичен поглед върху региона, ще си дадем сметка, че много от страните в него смятат, че иранското могъщество се увеличава през последните години, особено след 7 октомври 2023 г. Аз лично, като гледам стратегическия баланс на силите, не съм убеден, че Иран е постигнал безспорно такова нещо. Нещата са много по-сложни. Но, разбира се, не може да се говори и за поражение на Иран.
Освен това тук в Израел трябва да си дадем сметка, че способността ни да възпираме враговете ни не е толкова силна, както преди терористичния рейд на "Хамас" миналата година. Иранците, "Хизбулла" и на първо място "Хамас" очевидно сметнаха, че няма да им се случи кой знае какво, ако нападнат Израел и ако рискуват да разпалят мащабна война. Значи трябва да възстановим възпиращата си сила.
Прогнозирате, че и Техеран ще предпочете сега "стратегическа сдържаност". Мисля си обаче, че след като вече пресякоха Рубикона на преките нападения от тяхна територия срещу Израел, значи са преодолели своята боязън от пряк сблъсък. В този смисъл дали Израел е способен да възстанови възпиращата си сила?
Според мен те мислят основно не за сблъсък с Израел, а за ядрената си програма. Концентрирани са в напредъка и усъвършенстването й и не им трябват препятствия - било то военни, икономически или политически. Това е една от причините да смятам, че може би няма да отвърнат на удара. Поне не пряко и, разбира се, не толкова мащабно като миналата седмица. Вероятно чрез марионетките си в Близкия изток.
Иранците не искат да се окажат участници в голяма война, която освен че би им попречила да станат ядрена сила, би задълбочила и вътрешнополитическите им проблеми. Според мен режимът в Иран се страхува да не изглежда слаб в очите на обикновените иранци. Не иска и нов бараж от санкции да задълбочи икономическата криза в страната.
Какво беше усещането, когато разбрахте, че стотици ирански ракети и дронове летят срещу Израел? Като изключим нападенията от доста по-малък мащаб и с далеч по-маломощни средства от "Хамас" и "Хизбулла", това ви се е случвало за последен път през далечната вече 1991 година.
Може би ще прозвучи странно като го кажа сега, но бях с цялото си семейство миналата събота, когато към 7,00 ч. вечерта армейски говорител излезе и предупреди всички, че след около 4-5 часа ще ни ударят. Помислих, че все едно сме седнали с пуканките да гледаме филм.
Затова трябва да кажа, че беше доста по-различно от ракетната атака на Саддам Хюсейн преди 30 години. Тогава в Израел не разполагахме с достатъчно на брой и достатъчно качествени средства за противоракетна отбрана. Този път - без да твърдя, че сме били сигурни, че нищо няма да ни се случи - все пак всички знаехме, че разполагаме с най-добрата ПВО. Освен това, както в Израел разбрахме по-късно, в отбраната ни са се включили и Съединените щати, и Великобритания. Това не означава, разбира се, че бихме искали да преживяваме още такива вечери.
Като стана дума за обществените нагласи в страната ви - огромната подкрепа за войната срещу "Хамас" съпоставима ли е с подкрепата за война срещу Иран?
В общи линии хората се страхуват. Защото ако "Хамас" не разполага с далекобойни ракети, "Хизбулла" може да порази всяка точка в Израел със стотици от своите. От "Хизбулла" е главно страхът. Значи и от Иран. Но според мен има консенсус по повод начина, по който Израел отвърна на удара.
Много хора тук, всъщност повечето от нас, разбираме, че това няма почти нищо общо с войната в Газа. Защото тя не е свършила още. По принцип в Израел никой не мисли, че сме постигнали пълна победа там и затова - дайте да открием нов фронт. Напротив - мнозинството иска пряката конфронтация с Иран да бъде елиминирана, за да се съсредоточим върху незавършената мисия - свалянето на режима на "Хамас" и решаването на толкова болезнения за обществото ни въпрос за заложниците.
Преди напрежението между Израел и Иран да стигне толкова близо до точката на кипене премиерът Нетаняху обяви, че нахлуването в Рафах е въпрос вече само на издаване на заповед от негова страна. Дори датата за началото вече била определена. Така ли стоят нещата още или все пак ще има прекратяване на огъня?
Това е голяма въпросителна. Не мисля, че дори Нетаняху вече знае отговора. Критиките в Израел срещу намерението му да нападне Рафах не са малко. Защото няма убедително обяснение защо има толкова голяма необходимост от нея. В Рафах има четири батальона на "Хамас", които са слаб противник, а Нетаняху повтаря като мантра, че щом ги победим, всичко ще се оправи.
На повечето хора в Израел обаче ни е ясно, че дори да влезем в Рафах и да победим въпросните четири батальона "Хамас", няма да изчезне. Има два големи проблема, свързани с Рафах. Единият е как ще бъдат евакуирани 1 400 000 цивилни палестинци, които живеят сега там. Това е невъзможно! А вторият проблем е, че Нетаняху и правителството му не схващат, че най-важното не е самият град Рафах, нито четирите батальона на "Хамас" там, а коридорът между Синай и Газа. Това е портата на Газа към света.
Ако Нетаняху можеше да обясни на света, че главната цел е да се извоюва контрол върху тази порта, според мен много регионални и глобални играчи щяха да го приемат, включително, а и най-важното, американците и египтяните. Израел обаче не успява да предаде това послание.
Но ако ме питате кое е по-добре - операция в Рафах или сделка за свободата на заложниците, ще ви отговоря като много, наистина много израелци: много по-важни са заложниците! Мога само да се надявам, че и правителството ни е на това мнение.
