По думите му няма никакъв проблем персоналните заплати да бъдат огласявани, като това, което следва да бъде въведено в българското законодателство е, че при поискване работещите имат право да знаят критериите, по които е определено тяхното възнаграждение, както и това на работещите на подобна длъжност и въобще на цялото предприятие. Също така работодателят трябва да докаже липса на разлика в заплащането на мъжете и жените. Той посочи, че досега когато човек започва работа договарянето на заплатата става на база пазарене, но след въвеждането на директивата трябва да има точни и ясни критерии, по които сумата ще бъде определяна.
"Спрямо директивата работодателите нямат право да питат и да се информират предварително каква е била заплатата на предходната работа, за да могат да решават дали да дават по-ниска, или по-висока такава. Изцяло целта на всички тези действия е да се направи начин, по който по обективни критерии да се определя цената на труда, а не на субективни, както е в повечето случаи в България", сподели Капитанов.
По отношение на това, в кои браншове директивата ще предизвика най-големи брожения той отбеляза:
"В България по данни на Евростат разликата в заплащането между мъжете и жените е около 13%, каквото е и средното европейско. Това няма как да не се отрази в абсолютно всички сектори, що се отнася до българската икономика. Но със сигурност сферата на услугите, здравеопазването, социалното подпомагане, където разликите в заплащането са доста сериозни, със сигурност това са едни от секторите, които приоритетно ще бъдат променени. Трябва да се има предвид, че съгласно директивата работодател, който иска да участва в обществени поръчки, тоест да ползва публични средства няма как да усвоява тези пари, ако в неговата фирма има повече от 5% разлики между мъжете и жените, които работят на една и съща длъжност."
Капитанов допълни, че разликата в заплатите се отразява и в пенсиите, като при жените те са средно със 138 лв. по-ниски от тези на мъжете. Той изрази съмнение в това, дали страната ни ще успее да изпълни директивата до крайния срок. Това е така, защото към настоящия момент директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС следва да бъде транспонирана в по-кратки срокове - до 15 ноември тази година.
"В момента една хубава новина е, че преди повече от половин година в българското законодателство се въведе член в НК, спрямо който всеки работодател, или всяко лице изобщо, което пречи на някого да учреди синдикална организация, да членува в синдикат, или по някакъв начин да му попречи да упражнява синдикална дейност следва да претърпи глоба, или директно да отиде в затвора чрез лишаване от свобода от 2 до 5 години, в зависимост от това, дали е първо или второ нарушение. Първата крачка в защита на правата на хората е направена, надяваме се и на последващи такива, както в НК, така и в Кодекса на труда", отбеляза Капитанов.
Ще се създадат ли ненужни конфликти в колективите заради различното заплащане?
"Конфликти и в момента има, така, че дали ще се създадат допълнителни такива зависи от яснотата, прозрачността на критериите, които водят до формирането на работната заплата. И тогава всеки ще знае, че неговите усилия са достатъчно възнаградени по начина, по който ги полага и съответно критериите и цената за неговия труд са различни", каза той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
