Традиция е преди всяко представление на Телавивската опера да има образователна лекция за създателите и изпълнителите на дадена опера, за ролята й в развитието на музикалното изкуство. Изнасят я критици, диригенти, режисьори, но преди премиерата на "Орфей и Евридика" на Глук лекторът беше тенор от хора. На незапознатите с тази певческа формация може да се стори твърде дръзко, но не и на постоянната оперна публика. Хор “Малка Соломон“ под палката на маестро Итай Беркович е равноправен участник във всички спектакли, а отделно има и самостоятелен репертоар. Много от съвременните израелски композитори държат точно той да представи техните творби на световната им премиера. Критиците го наричат “хор от качествени солисти“. Да се постъпи в него е по-сложно, отколкото да се спечели място за солист в някои от оперните театри по света. Хорът е гастролирал зад граница дори повече от самата Израелска опера. Няма филхармония или известен оркестър в Израел, който да не счита за чест да си сътрудничи с него. Любопитно ни беше да чуем как изглежда най-новата постановка на “Орфей и Евридика" през погледа на хористите.
“Големият оперен реформатор Глук в началото на кариерата си преподава на бъдещата кралицата на Франция Мария Антоанета. С името на Глук е свързана реформата на т.нар. “опера серия“ и на френската лирическа трагедия, което го превръща в един от най-големите музикални бунтари на осемнайсети век. Разработва нестандартно най-класическия вариант на легендата за Орфей. Сюжетът е използван успешно от Монтеверди и Хайдн. В какво се състои новаторството на Глук: В този период най-важно е било певците да се изявят посредством самоцелни извивки и орнаментиране на мелодиите, без да се интересуват от сюжета и действието. То е само фон за доста безпредметно и неразбираемо за публиката музициране. При Глук либретистът и композиторът са съдружници в повествованието. Революцията е в три насоки. Първо: даване на хора важната роля на участник и спътник на Орфей във всичките му приключения. Той не е украшение или фон за изява на солистите, а също важен герой в представяната драма. Второ: Глук разделя оркестъра на две, като всяка група свири паралелно и така се създава ехо ефект, използвайки арфа и контрабас. Глук първи приема арфата като пълноправен музикален инструмент в симфоничните и оперни оркестри. Третият прийом е отхвърлянето на тромавостта на операта и прекъсването на ариите с кратки балети – до осем минути. Те не натоварват възприятието. Този прийом се използва от много други композитори в по-късни епохи и стилове. Най-нестандартният прочит е на Офенбах в неговата драмата за Орфей като лабиринт от непрекъснатите караници между отделните персонажи. Най-известният танц от неговия “Орфей в ада“ е кан-кан. Има и цели балети по този мит. Освен със солистите, хорът е в диалог и с оркестъра. Въпреки че триглавото куче Цербер не се показва никъде, оркестърът с по три звука изобразява три последователни лаения на тези глави, а хорът му отговаря с три повишавания на гласа в песен, посветена на Евридика. Революционното отношение на Глук към хора повлиява творчеството на Моцарт и Вебер, но най-вече на Вагнер. След като в "Орфей и Евридика" Глук вгорчава с бунтарството си тогавашните оперни традиции, решава все пак да даде на зрителите за довиждане бонбонче, под формата на хепи енд. Нашият режисьор Йехиезкел Лазаров реши да им го отнеме. Представлението ни повече прилича на лирична трагедия, в която хорът, независимо дали сме на сцената или се чуваме зад кулисите, е един от важните сценични персонажи. Прожектираните кадри от пътуването на младоженците Орфей и Евридика с кабриолет, преминаването на пътя им на черен овен и катастрофата са част от осъвременения сюжет, където кардиограма показва движението на Евридика между двата свята - нашия и отвъдния. На сцената ние - хористите, си партнирахме са американския контратенор Николас Таманя в ролята на Орфей и вече утвърдилото се израелско сопрано Алла Василевицкая в ролята на Евридика“, разказа в лекторията си Гай Кац.
