Той е роден в Пловдив. Завършва музикално училище, а след това и Консерваторията в София при Боян Лечев и Владимир Аврамов. Финалист е на конкурса „Чайковски" в Москва, лауреат на конкурса „Фриц Крайслер" във Виена. Специализира при проф. Ифра Нийман в „Гилдхол Скуул” в Лондон. Концертмайстор на Пловдивската филхармония, с диригент Добрин Петков до 1988-а. Носител е на много музикални награди в страната и чужбина.
Преди 12 години обаче хваща бялото платно и четката.
„Стана спонтанно, имах вкъщи хартия и боички, започнах на шега и оттогава не съм спирал. Беше в момент, когато имах проблем със зъб и не можех да сложа цигулка под брадата си. Беше доста дълго време, около месец. Изведнъж изригна това нещо при мен и аз следвам импулса и продължавам да рисувам. Вече имам някъде около 1200 картини. Това е 26-ата ми солова изложба за последните 12 години“, сподели Мичо Димитров пред Радио София.
Новата експозиция съдържа 40 живописни платна. Той добави, че е успял да нарисува много картини в началото на пандемията.
„Когато имахме повече време да си стоим вкъщи и аз посягах към четката много по-често. Специално тази изложба има 1-2 картини оттогава, повечето работи са от последните две години. Това са мои видения - неща, които спонтанно идват. Аз не съм от категорията художници, които планират точно какво смятат да направят. Случвало се е в началото, когато рисувах много църкви и замъци. Сега оставям интуицията, висшата сила, ако мога така да я нарека, да ми помогне и да вляза в определено състояние и да създам картина“, обясни Мичо Димитров.
Споделя, че голяма слабост изпитва към архитектурата, затова често докато е живеел в чужбина е пътувал до други държави с камерата си, за да се снима паметници на културата.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
