В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации, свързани с принтирането на тъкани и органи. Интердисциплинарен екип от лекари, фармацевти, дентални специалисти, биолози и експерти по медицинско право изследват огромните възможности и потенциалните рискове на тази напреднала технология. Доц. Десислава Бакова от катедра "Управление на здравни грижи" във Факултета по обществено здраве на МУ - Пловдив говори в "Нашият ден" за възможностите, етичното и правно регулиране на технологията за биопринтиране.
По думите на доц. Бакова иновацията, която е обект на генното инженерство, се развива мълниеносно. При биопринтирането се изисква задължително използването на биотиним – вещество, което се състои от някакъв естествен компонент, пояснява специалистът.
"Предвид огромните ползи, които се отчитат в областта на науката, решихме да се замислим за евентуално етично и правно регулиране на тази технология, което би помогнало тя по-успешно да се развива", заявява доц. Бакова и допълва, че макар и на експериментално ниво биопринтирането вече отключва някои интересни казуси.
Ползите от произвеждането на органи от естествен материал биха били безспорни за пациентите, нуждаещи се от трансплантация, като технологията би дала възможност да се произвеждат персонализирани лекарства за тези пациенти, би осигурила по-равен достъп до лечение и би минимализирала риска от дискриминация.
Доц. Бакова изрежда и още добри възможности – развитие на регенеративната медицина, обучение на студенти с реални принтирани модели, прецизиране на оперативните дейности и повишаване на информираността на самите пациенти за това, което се случва с тях.
По думите на доц. Бакова противниците на технологията се водят от съображения, свързани най-вече с безопасността на пациентите във физиологичен план. Няма гаранция, че биопринтираните тъкани и органи няма да бъдат отхвърлени от организма на пациента след операция. Може да възникнат и неочаквани автоимунни проблеми.
Новата технология насочва вниманието и към етичния въпрос за самомодифицирането на хората и за съвременната здравна култура, обръща внимание доц. Бакова. Тя задава примерен въпрос – защо някой би спрял цигарите, ако реши, че просто може да си принтира нов бял дроб?
Доц. Бакова акцентира върху необходимостта от стриктното спазване на правилата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека. Важни аспекти са правото на информирано съгласие на пациентите при използването на тази технология, защитата на личните данни в чувствителната сфера на цифровата медицина и въпросът за собствеността. Една принтирана тъкан чия собственост е – на пациента, на фирмата на специалистите? Този въпрос, според доц. Бакова, е сред най-трудните за решаване, затова е нужно усилията на експертите да се насочат към предварително създаване на правни регулации. Те би следвало да бъдат обхванати в единен, правно обвързан акт на международно равнище, смята доц. Бакова.
На регулация подлежат процесът на въвеждане и употреба на технологията за биопринтиране, легалните дефиниции на всички основни термини в областта, единната правна класификация на продуктите и работните процеси. По думите на доц. Бакова задължително трябва да бъде гарантирана поверителността на медицинската информация на всеки пациент.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
