Обичате ли глиганско като Обеликс? Може би като на пълничкия галски воин, който никак не се радва да му казват, че е пълничък, печеното диво прасе ви се услажда, но внимавайте: от три десетилетия глиганите в Европа са твърде радиоактивни. Предупреждението в "Изотопия" отправи Георг Щайнхаузер, професор по радиохимия и физична радиоекология в Техническия университет на Виена. Той бе сред гостите на Софийския фестивал на науката, за да разкаже защо само глиганското на Стария континент буди мистерия.
Малко страшна, но научнообоснована е историята, написана и от човешкото невежество, страх и глупост.
История за радиоактивните глигани на Европа, която ще продължи да привлича медийното внимание поне столетия заради основните герои – цезия и разновидностите му.
След ядрената авария в Чернобил през 1986 г. в горската екосистема на Централна Европа се появили няколко странности. Докато радиоактивното съдържание в елените и сърните очаквано намаляло с течение на времето, измерените нива на радиоактивност в месото на дивата свиня до днес остават изненадващо високи.
"Един от най-важните продукти е Цезий 137, защото има сравнително дълъг период на полуразпад – 30 години. Той излиза лесно от реактора, разтворим е във вода, лесно се абсорбира от минералите, много бавно се движи през почвите. Повече от 30 години след Чернобил при всички животни (без глиганите) нивата на радиоактивност остават. В Европа максимумът по закон е 600 бекерела на килограм месо. При някои от глиганите замърсяването е над 30 000 бекерела на килограм дори днес.
Ако периодът на полуразпад на Цезий 137 е 30 години, това би трябвало да означава, че замърсяването ще намалее, но нищо подобно не се случва. Глиганите акумулират още цезий. В първите години след аварията има дори повишение. След това нивата остават непроменени", обяснява проф. Щайнхаузер.
Защо глиганите стават все по-радиоактивни?
Заради храната, според хипотезата на учения, който допълва, че дивите свине стават по-радиоактивни в края на зимата.
"И още нещо: след ядрения инцидент във Фукушима японските глигани не показват същото ниво на радиация. Тоест трябва да е хранителен източник, разпространен в Европа, но не и в Япония. Трябва е да източник, който не е видял Чернобил в пълен размер. Може ли да бъде нещо под земята? Трябва да проверим. Големият въпрос за мен е възможно ли е да има втори източник на цезий, който сме пропуснали? Има ли нещо друго освен Чернобил? Да, има."
Виновникът се оказал не само с нас, но и с нашите баби и прабаби или по-скоро с всички, родени след 1945 г. Източникът за Щайнхаузер се крие в опитите от зората на ядрената ера.
Първият тест на ядрена бомба в САЩ през 1945-а е едната причина. Другата е в множеството опити по света с ядрени оръжия до 1963-та. Тогава ядрените сили подписали Договор за забрана на ядрените опити в атмосферата, космическото пространство и под водата.
В един момент държавите осъзнали, че опитите в атмосферата замърсяват цялото земно кълбо заради теченията. Към онзи момент имало 502 атмосферни изпитвания. Общо 545 мегатона, които съответстват на изпускането на Цезий 137 10 пъти повече от изпуснатия в Чернобил.
Така 90% от цезия в алпийските региони на Европа може да се припише на Чернобил, а 10% - на замърсяването от ядрените опити преди инцидента.
Проблемите се усложняват след Фукушима. "Прецакани сме!", обобщава Щайнхаузер, защото в изследванията на учените влизат толкова много инциденти, че преките връзки не могат да бъдат уточнени.
В допълнение едва през 2000 г. започва замерването и на Цезий 135. Трудна, но ползотворна процедура.
"Сега можем да установим съотношението между тези два изотопа - Цезий 135 и Цезий 137. От това много специфично съотношение си направихме доста изводи за глиганите в Бавария. Изследванията показаха, че колкото по-малко е замърсено месото, толкова в по-голяма степен имаме въздействие на радиацията от ядрените оръжия.
Въпреки края на опитите през 1963-та, това е основният източник на цезий в храната ни, дори с по-голямо влияние от замърсяването при Чернобил. Един от моите студенти дойде с резултатите и каза: "Нещо тук не е наред! Анализът е объркан." Всъщност всичко беше правилно и имаше смисъл. Колкото по-замърсено е нещо, толкова по-силно е влиянието на онези 90% замърсяване, дошли от Чернобил. И колкото по-малко замърсено е месото, толкова по-силно това се дължи на ядрените опити. Таблиците ни показаха, че цезият, паднал като ядрен прах от опитите, слиза все по-надолу в почвата с годините. След това става инцидентът в Чернобил. Така в почвата се поява втори фронт на цезий. В почвата има гъби, изложени на двата фронта на замърсяване. Засега се влияят от първия, предизвикан от ядрените опити, и въобще не се влияят от втория на Чернобил.
Това обяснява парадокса на глигана. Тези гъби акумулират огромни количества радиация. Не се ползват от хората, не се притеснявайте. Понеже само глиганите си ги обичат, затова се получава парадоксът на радиоактивното месо. Това обаче означава, че и без Чернобил глиганите са изключително радиоактивни. Цялата радиация отива в тях.
Все още нямаме достатъчно данни за другото заключение, с което трябва да внимаваме: че на по-късен етап гъбите ще станат още по-радиоактивни (заедно с прасетата), защото до тях още не е стигнала радиацията от Чернобил."
Затова Щайнхаузер съветва: не яжте глигани. Месото се наблюдава и през повечето време хората са в безопасност. Ако нещо се промъкне, ще е по-скоро изключение, а единичните случаи не са фатални.
Самият професор обожава глиганско и цитира любимия си учен Мария Кюри: "Не трябва да се страхуваме от нищо в живота, а само да се опитаме да го разберем."
"Сега е времето да разбираме все повече, за да се страхуваме по-малко", смята Георг Щайнхаузер, който споделя и японския си опит. Когато изследвал ефекта от ядрената авария през 2011 г., предпочитал да консумира месни храни от района на Фукушима, където това било възможно. Припомня, че заради инцидента има големи кампании за изследване на възрастните и децата, установили досега, че има драстичен спад на радиоактивността.
Социално-икономическите ефекти от аварията (загуба на работни места, изселване от градовете) обаче са огромни. Така, както социален ефект (поне за ловците в Европа) ще са глиганите, които вероятно ще са радиоактивни със столетия. Части от Европа ще останат замърсени толкова дълго, колкото дълго съществуват специфичните изотопи, защото, попаднали извън контрола на човека, стават част от кръговрата в природата.
Цялото интервю с проф. Георг Щайнхаузер чуйте в звуковия файл.
Снимки: Pixabay.com
