Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката, към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки.
Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец. Открито заявява, че ще руши държавата отвътре, а идеите му се приемат радушно от крайната десница и в неолибералните кръгове. Държавата трябва да бъде сведена до полиция, армия и съд, казва Милей. Останалото е работа на пазара. В предизборната кампания се появяваше с моторна резачка, с която ще ореже държавата. Вече закри 13 министерства, включително на труда и социалната политика, на образованието и околната среда. Отрича да има климатични промени, не си поплюва и тъпче дипломатическия протокол, когато му отърва. Категоричен както в намеренията, така и в действията си, Хавиер Милей е рядък пример за лидер, който не се интересува от политическата цена, която неминуемо ще плати за болезнените реформи. Преди дни те най-сетне бяха одобрени от Сената.
Шоковите мерки на президента трябва да извадят Аржентина от дългата икономическа криза.
Размяната на любезности на Милей с директора на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева напомня старата истина, че каквото и да ти говорят, става дума за пари. В случая се говори за около 46 милиарда долара.
Аржентина е най-големият длъжник на фонда. А Хавиер Милей, който спечели балотажа на президентските избори с 56 на сто подкрепа и преди шест месеца застана начело на страната, се зае да я излекува с голяма доза много горчиво лекарство.
Няма алтернатива на орязването на разходи, няма алтернатива на шока.
Защитник на свободния пазар, Милей пусна в ход болезнени реформи, изненадвайки онези, които смятаха, че обещанията и жестовете като размахването на моторна резачка в кампанията са просто ефектни трикове.
Обеща да погълне политическата каста на Аржентина, перифразирайки песен на групата "Ла ренга". Изпълняваше я и в кампанията, изпя я и и след като стана президент, а после се впусна в обещаните реформи.
Милей обвинява предишните правителства, че политиката им на широки пръсти е довела до средна заплата от 300 долара и дава за пример 90-те години, време на охолство, когато възнагражданието се равнявала на 1800. "Популизмът ни отне 90 на сто от доходите и ни доведе до състояние, в което 30 на сто от работещите са бедни", казва президентът.
Обяснява просто - че правителството трябва да харчи по-малко, отколкото има в хазната. И всички досегашни политики на огромни разходи и печатане на пари са в основата на рекордната инфлация от 250 на сто. Обяви съкращения 5 на сто от БВП - мярка, отчетена като извънредно смела и предупреди:
"Знаем, че в краткосрочен план ситуацията ще се влоши. Но след това ще се усети ползата от нашите усилия, след като изградим основата за дългосрочен и стабилен растеж."
Милей съкрати половината министерства, замрази обществени проекти, оряза и пари за редица провинции, с което си навлече гнева на губернаторите на тези региони. Субсидиите намаляха с 64 на сто. Решено беше също тази година да се прилага миналогодишният бюджет, без да се отчита инфлацията. Драстично беше и обезценяването на песото наполовина спрямо долара, довело до рязко намаляване на покупателната способност. Пенсиите намаляха с 38 на сто.
Не закъсняха и протестите, както и предупрежденията, че мерките ще имат драматични социални последици.
"Тук говорим за класическото орязване на разходи, което има много видим отрицателен ефект в социално отношение. От друга страна така се открояват и предишни проблеми в системата, които очакват спешни решения. Едни от най-засегнатите от ситуацията са пенсионерите, чието положение се влошаваше интензивно през последните 4-5 години", отбелязва университетският преподавател Агустин Салвия.
Експертите подчертават, че случващото се е без прецедент в Аржентина, а може би и в света - заради мащаба и кратки период на реформите. Още през януари обаче правителството имаше повод за гордост - за първи път от десет години приходите надвишиха разходите - с 580 милиона долара.
Наред с това съкращаването на субсидии доведе до скок на комуналните разходи, задържани от досегашни правителства - като например ръст на цените на обществения транспорт до 200 процента. Токът поскъпна между 65 и 150 на сто. Нагоре тръгнаха и много други цени. Покупателната способност рязко спадна. Минималната заплата от 260 долара - или 234 хиляди песос покрива една трета от потребителската кошница, сочат данни на статистическия институт.
Няма план Б, настоява Милей, повтаряйки, че отговорността за огромните проблеми е на предишните правителства с "широки пръсти", позволили ръст на разходите и безотговорно печатали пари - бедността засяга шестима от от всеки десет аржентинци. Към трагичната бедност, която се е увеличила десет пъти за 50 години, се прибавят допълнителни препятствия като социални дългове и сериозни проблеми във всички сектори на обществения живот.
В голямата си битка Милей постигна и важна законодателна победа. След разгорещени разисквания Сенатът одобри пакет за коренни преобразувания на фона на бурни протести, но и на продължаваща подкрепа в обществото:
"Усещането ми е, че страната ни се разиграва на лотария. Винаги съм се надявала на по-добро бъдеще за родината си. Трябва да продължим борбата и да устоим, за да запазим правата, които сме завоювали."
"Мисля, че необходима промяна. Не знам дали ще е 100% правилно, но си струва да се опита заради всички проблеми, които влачим през последните години. Вярвам, че усилията ще се отрязат благоприятно. Не виждам друга възможност за напредък, освен радикална промяна. Не съм напълно съгласен с това, което предлагат, но мисля, че промяната ще е за добро и се надявам да не греша."
"Честно казано, смятам случващото се за катастрофа, мисля, че е ужасяващо. Струва ми се, че не осъзнаваме последствията, които може да имат всички тези действия. Много е тъжно, защото ще бъде трудно да се измъкнем от тази ситуация."
Годишната инфлация все още е най-високата в света, въпреки че месечното ниво се е забавя. Милей обеща да я постави под контрол най-много за 24 месеца от четиригодишния си мандат. Охулван и аплодиран, той пропагандира успеха си с удържането на инфлацията, но трудно удържа подкрепата на избирателите с оглед растящата бедност.
Предупреждава, че най-лошото тепърва предстои, но обещава, че веднъж стигнала дъното, ситуацията в страната ще се подобри. Мнозина обаче се питат - колко ще трае търпението на 46 милиона аржентинци към моторната резачка без аналог.
