На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law. България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години.
Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. – на всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Това е ключов елемент от Стратегията на ЕС за биоразнообразието, в която се поставят задължителни цели за възстановяване на деградиралите екосистеми, по-специално на тези с най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия.
Природата в Европа е в упадък – повече от 80% от местообитанията са в лошо състояние. Възстановяването на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми и видовете, ще помогне да увеличим биоразнообразието, да осигурим нещата почистването на водата и въздуха, опрашването на културите и защитата от наводнения, да ограничаваме глобалното затопляне до 1.5°C, да повишим устойчивостта и стратегическата автономност на Европа, като се предотвратяват природни бедствия и се намаляват рисковете за продоволствената сигурност.
В регламента се определят конкретни цели и задължения за възстановяване на природата във всяка от екосистемите – от сухоземните до морските, сладководните и градските екосистеми.
Защо са необходими спешни действия за възстановяване на природата?
Последното изследване на Европейската агенция по околна среда показа, че 81% от защитените местообитания в ЕС са били в лошо състояние, като състоянието на 36% от тях се е влошило, а само на 9% се е подобрило. Освен това всички европейски екосистеми – от естествени и полуестествени до силно модифицирани – са подложени на нарастващ натиск и страдат от задълбочаващите се последици от изменението на климата, както и от други заплахи, като замърсяването с хранителни вещества в резултат на прекомерното използване на торове и химикали.
Оценка на въздействието на икономическите разходи и ползи показва, че всяко евро, похарчено за възстановяване, осигурява възвръщаемост на инвестициите в размер на между 8 и 38 евро под формата на ползи, произтичащи от услугите, които предоставят здравите екосистеми. Опазените екосистеми имат пряка връзка с продоволствената сигурност. В световен мащаб влошаването на качеството на земите вече доведе до намаляване на производителността от земната повърхност с 23%, като култури на стойност до 577 млрд. щатски долара годишно в цял свят са изложени на риск от загуба на опрашители.
Много увредени местообитания като гори, торфища, солени блата и ливади от морска трева, имат значителен потенциал за съхранение на въглерод в биомаса и в почвата. Тяхното възстановяване е съществена част от стратегиите за смекчаване на изменението на климата. Предложението има за цел да осигури постоянно увеличаване до 2050 г. на градските зелени площи и на покритието от дървесни корони в гъсто населените райони.
Изпълнението на Регламентът би трябвало смекчи измененията в климата и последиците от природните бедствия и да помогне на ЕС да изпълни международните си ангажименти в областта на околната среда и възстановяването на европейската природа.
"Този регламент е част от стратегията за био разнообразие на Европейския съюз до 2030 г., която е част и от Зеления пакт. Той е полезен не само за политиките по защита на природата, но и за политиките по овладяване на промените в климата. Регламентът цели стимулирането на по-засилени действия за опазване и възстановяване на природните местообитания, местообитанията на видовете и на екосистемите.
От държавите членки на ЕС се изисква в рамките на 2 години от приемането на Регламента да разработят национални планове за възстановяване на природата за постигане на тези цели на национално равнище. В България този план трябва да бъде изготвен от МОСВ, то трябва да изготви и нормативната рамка за прилагането му." - каза за "Зелени минути" Катерина Раковска – старши експерт "Политики и биоразнообразие" WWF - България.
Приемането на Nature restoration law е резултат от масова обществена мобилизация, в негова подкрепа бяха събрани над 1 милион подписа от граждани на Европейския съюз, многократни призиви от над 6000 учени, над 100 компании, младежки, национални и граждански организации от различни сектори в защита на регламента и целостта на Зелената сделка.
Регламентът определя многобройни обвързващи цели и задължения за възстановяване на широк спектър от екосистеми - от гори и земеделски земи до градски райони, реки и морски местообитания, като допълва други съществуващи правни инструменти. Тези мерки за възстановяване на природата следва да обхванат най-малко 20 % от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. - всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Регламентът изисква от държавите членки да установят и приложат мерки за съвместно възстановяване, като цел на ЕС, на поне 20 % от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г.
Цели на възстановяване, които се уреждат от регламента:
Различни екосистеми: влажни зони, гори, пасища и морски местообитания.
Опрашители: Целта е до 2030 г. да се спре намаляването на популациите на опрашителите.
През последните десетилетия числеността и разнообразието на дивите насекоми опрашители в Европа са намалели драстично. За да се справи с този проблем, регламентът въвежда специфични изисквания за мерки, които да обърнат тенденцията на намаляване на популациите на опрашители най-късно до 2030 г.
Градски екосистеми: Целта е до 2030 г. да не се допуска нетна загуба на зелени градски площи и дървесна растителност.
Селскостопански екосистеми: Фокусира се върху увеличаване на биоразнообразието в земеделските земи.
Морски екосистеми: Целта е възстановяване на морските треви, морското дъно и местообитанията на морските видове.
Регламентът обхваща сухоземни, крайбрежни и сладководни, горски, селскостопански и градски екосистеми, включително влажни зони, пасища, гори, реки и езера, както и морски екосистеми, включително морска трева, водни гъби и коралови находища.
Много увредени местообитания като гори, торфища, солени блата и ливади от морска трева, имат значителен потенциал за съхранение на въглерод в биомаса и в почвата. Тяхното възстановяване е съществена част от стратегиите за смекчаване на изменението на климата. Предложението има за цел да осигури постоянно увеличаване до 2050 г. на градските зелени площи и на покритието от дървесни корони в гъсто населените райони.
До 2030 г. държавите членки трябва да дават приоритет на обектите от "Натура 2000" при изпълнението на мерките за възстановяване.
По отношение на местообитанията, за които се счита, че са в лошо състояние, държавите членки ще предприемат мерки за възстановяване:
- поне 30 % до 2030 г.
- най-малко 60 % до 2040 г.
- най-малко 90 % до 2050 г.
Държавите членки на ЕС ще положат усилия за предотвратяване на значителното влошаване на състоянието на областите, които:
- са достигнали добро състояние благодарение на възстановяването;
- са местообитания на сухоземни и морски местообитания, изброени в регламента.
Регламентът е важен за България, защото предвижда:
• задължение да се увеличи свързаността между природните местообитания, както и между местообитанията на видовете от екологичната мрежа "Натура 2000";
• задължение за инвентаризация на преградите по реките. Трябва да се определи кои от тях да бъдат премахнати, както и да се изработи план за това. WWF напомня, че от години подобни мерки стоят в Плановете за управление на речните басейни без да бъдат прилагани;
• разнообразяване на земеделския ландшафт до равнища, определени от самата държава;
• задължение да няма нетна загуба на зелени пространства в градовете, а до 2050 г. поне 10% от градовете и предградията да имат зелено покритие;
• задължение за подобряване качеството на горите, включително извън мрежата "Натура 2000", което води до по-голямата им устойчивост и опазване на биоразнообразието в тях;
• мониторинг като задължителен елемент от плана за възстановяване.
В документа се подчертава значението на всички усилия за принос към биоразнообразието, смекчаването на последиците от измененията на климата и цялостното екологично здраве.
Катерина Раковска: "Регламентът е важен за България, защото опазването на природата е важно за нас, не защото от Брюксел ни казват така, а защото имаме нужда от чист въздух, чиста вода и здрави екосистеми, чието опазване е важно включително и за производството на храни и за земеделските земи. Важно е да пазим опрашителите, това не са само пчелите, но и други насекоми, от които зависят реколтите и опазването на ландшафта. Важно и е опазването на синори и на групи дървета, на елементи на ландшафта, които са в дивата природа, където животни и растения намират убежища и храна. Друго важно е свързаността на местообитанията, включително и на тези в мрежата "Натура 2000", така че екосистемите в нея да се подържат здрави и да си обменят генетичен материал. Важни за опазване и възстановяване са и трансгранични екосистеми – езера, реки, морета.
Свързаността на екосистемите е важно за обмена на видовете, за да могат да мигрират, да търсят храна, да се размножават, да подържат генетичното разнообразие, защото само генетично разнообразните популации са устойчиви.
Що се отнася до климатичните промени, трябва да опазваме заливните тераси край реките, защото заради промените в климата имаме екстремни явления – суша или интензивен дъжд, който за кратко време причинява наводнения покрай реките. Ако ние осигурим покрай реките повече място, където водата да се разлива, а не изсичаме крайбрежните гори и не застрояваме бреговете, това отнема от силата на водата и опазва населените места надолу по течението от силната вълна.
Така ние от една страна помагаме на дивата природа, от друга страна изпълняваме политики, свързани с управлението на водите и с опазването от наводнения, тоест изпълняваме мерки по намаляване на въздействията от климатичните промени, които са много важни. Това е характерно за този регламент – чрез дейностите по него се постигат цели по различни политики. Европейската комисия ще бъде тази, която ще следи за изпълнението на мерките по Регламента."
Макар че възстановяването на природата се радва на силна обществена подкрепа, документът предизвиква загриженост по отношение на приложимостта и постижимостта на целите, икономическите и социалните последици, защитата на правата на собственост, както и финансовата подкрепа за възстановяването на природата.
