Предсказанието се свързва с гръцки светец и се разпространява сред мюсюлманите - алиани в Източните Родопи, където в последните години десетки села страдат от липса на питейна вода.
За повече от 30 милиона години Източните Родопи са преминали през много климатични и геоложки трансформации. Днес районът е един от най-богатите на водни ресурси в България, но заради засушаване и високи температури, дебитът на водоизточниците намалява всяка година.
Според местни хора не е далеч времето, когато водата ще изчезне, за нея ще се водят битки и тя ще бъде по-скъпа от златото.
Това е предначертано още преди три века, разказва краеведът Мухарем Алиосман:
"В България водата ще изчезне и поради това глад ще има, в пустиня ще се превърне. Хората ще гледат към хълмовете и там нещо ще блещука като стъкло и ще помислят, че е вода и ще отидат да я вземат. Но като отидат ще видят, че там няма нищо, а според друга версия, това ще бъде отблясък на златото, което малко напомня на пророчеството на Баба Ванга, която казва, че златото ще излезе от земята, но водата ще се скрие, ще изчезне", казва краеведът, който събира разкази на възрастни хора и въз основа на тях прави свои проучвания.
Така стига и до пророчеството, което вещае превръщането на Балканите и България в пустиня.
"Пророчеството се корени от преди 300 години и го свързвам с един гръцки светец - Свети Козми Етолийски, който е живял през 18 век. Той е бил много праведен човек в земите на днешна Южна Албания, северните части на Гърция - там е живял, там е проповядвал. И тогава е имало сред албанците много силно застъпен бекташизма. Те са се впечатлили много от него, от неговата святост и са записали част от пророчеството му. Предполагам, че това са негови пророчества, които по линия на бекташите от Албания са стигнали до бекташите в Източните Родопи", добави Алиосман.
Екстремно високите температури и засушаването в Източните Родопи накараха възрастните хора отново да заговорят за предсказанието на гръцкия светец. И много от тях смятат, че то вече се сбъдва, казва още краеведът:
"Май ще излезе вярно това пророчество, което сме чували от нашите по-възрастни. Времето ще покаже, но вече всички чувстваме липсата на вода, климатичните промени, смяната на тези сезони, засушавания - усещаме го много остро този проблем".
За други това не е предсказание, а цикличност на климата.
"Имам един 94-годишен старец. Той ми е разказвал, че като дете някъде на 10-12 годишна възраст, т.е. преди 85 години, също е настъпила много силна суша, безводие и всички чешми и кладенци, които ползвали, изсъхнали. Останал само един извор, дето бил далече и цялото село ходело там, а за да напояват животните - отивали до река Арда, която е на доста километри, зад доста хълмове. Така че явно безводието, климатичните промени имат цикличен характер", добави краеведът Мухарем Алиосман, който живее в село Звиница, където хората страдат от липса на вода.
"В голяма част от селото от години няма вода. Чешмите са сухи. В момента около 10-15 къщи имат вода, а останалата част от селото - 100 къщи, 100 семейства, нямат досег до вода. Хората за питейни нужди взимат от далечни места, от чешми - веднъж седмично отиват и пълнят туби, за да имат вода за пиене и за готвене. През годините се осланяха на кладенци и сонди, но за съжаление няколко години вече и зимата е сушава, и кладенците пресъхват- намалял е дебитът им", обясни Алиосман, който е изпитал неудобството да няма вода.
Направил собствен водоизточник, но без резултат:
"Моят кладенец пресъхна. Аз 20 дена бях без вода и бях принуден всичко, каквото съм спестил, да го дам, за да направя сонда, макар че тази сонда не излезе добре. Имам вода само за един час на ден".
Села като Звиница са десетки в област Кърджали. В някои изобщо не тече вода, в други има режим.
В село Кран, намиращо се близо до границата с Гърция, това лято въведените ограничения са по-строги и по-дълги.
"Допреди няколко години нямаше режим, но хората, виждайки, че има много вода, увеличиха градините си. Въпреки, че утроих водата в селото - те петорно увеличиха и градините си. Едната причина е, че изсъхва и дерето - реката долу изсъхва от няколко години насам и няма откъде да се поливат градините", каза кметът на село Кран Мустафа Юсеин.
Сушата, липсата на питейна вода и оскъдните хранителни продукти в бъдеще могат да се окажат причина за миграция на хората към по-добри места за живот.
Нещо, което вече се е случило преди векове - време, познато в историята като Великото преселение на народите.
Мухарем Алиосман от кърджалийското село Звиница може да е един от хората, тръгнали да търсят климатичния оазис:
"Ако един ден и тази сонда пресъхне, то аз ще бъде принуден да се преселя от селото поради липсата на вода, защото ние нямаме вода за хигиенни нужди, за миене на съдове, да се измием самите ние, изперем дрехите, за да си почистим къщите. Когато нямаме достъп до питейна вода, до канализация, просто аз не знам каква цивилизация сме, кой век сме. На Марс намериха вода, ние тука страдаме още от безводие..."
