4
Наред със състезателните вълнения, най-голямото спортно събитие - Олимпиадата, която е вече зад гърба ни, предизвика и разгорещени културни дискусии. В традиционната ни рубрика "Горещи сърца" ви срещаме с един врачанин, който не само обединява двете теми, но и беше част от културната програма в Париж, която съпътстваше олимпиадата.
Месец преди спортния форум неговата изложба "Споделени движения" беше представена в Българския културен институт във френската столица. Там бяха представени негови платна, които той е рисувал заедно с 16 шампиони - едни от най-популярните атлети в историята на родния ни спорт.
Това е Александър Василев – Василевса - художникът, който признава, че е самоук, но е успява да "гори със собствен пламък" в симбиозата между изкуството и спорта.
"Занимавам се с изобразително изкуство. При мен нещата започнаха едва към 37-38-годишна възраст, аз съм самоук художник, тогава започнах да се интересувам и да се занимавам с изкуство.
А изкуството е нещо, което ни откъсва от реалността и е нещо приказно, сподели още Василевса.
"Най-важното за младите хора е да намерят себе си и в това да бъдеш различен от останалите. Аз работя мозаечен тип живопис, рисувам с маслени бои, забъркани с кварцов пясък, нещо като 3 D живопис.
Същевременно да си запознат с всичко предходно в твоя вид изкуство, за да направиш нещо ползотворно, позитивно и в същото време различно, смята още Александър Василев – Василевса.
Любимият му стил е американският абстрактен експресионизъм. Негов вдъхновител е Кристо и Жан Клод.
Проектите му с олимпийските и световни шампиони, са много важни за него. 22 проекта има с тях и около 1000 картини.
Таргет групата му са мъжете между 40 - 70 години, които все пак трябва да се интересуват от спорт или изкуство, поне. Еротиката не е в основата на стила му, две са направленията - фигуративно и абстрактно изкуство.
По думите му светогледът на човека се променя с възрастта - за него най-важната гледка е тази на Врачанския Балкан и на църквата в града.
"Това ми дава сила и самочувствие, сподели още художникът от Враца.
"Важно е да е горещо сърцето и хладен разумът, аз бих предпочел последното", посочи още Василевса.
Още по темата в интервюто на Ива Антонова с Александър Василев – Василевса в рубриката "Горещи сърца".
