Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елица Бъчварова: Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората

Елица Бъчварова
Снимка: Ирина Недева

"Цялата ми фамилия сме македонци, аз бях дете и помня как се стигна до написването на книгата тогава, бях ва 9 години, трябваше да намерим лентов магнетофон, за да се запише гласа на Дилбер Илия - прототипът на главния герой - четникът Дилбер Танас, разказа в "Графити по възудха" Елица Бъчварова, която от години живее в Аржентина, със спомени за майка си, Свобода Бъчварова и за написването на романа "Литургия за Илинден". Романът вече има свое пето издание.

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

"За първи път прочетох книгата през 1969 г., преди да замина за САЩ, спомни си още Елица Бъчварова.

"Дилбер Танас в романа сяда на пейката и наблюдава хората 15 години след страшните събития, и всичко буди в него шок, защото това е било братоубийство, виждаш хора, с които си бил съратник, с които си бил готов да се биеш до смърт срещу турците, или във войната и изведнъж те са ти неприятели!

Тоест ти вече няма на кого да вярваш - това е екзистенциален страх, не е страх за кожата...Той е герой. Още от младеж си е "сложил главата в торбата", това го знае и той, и всички от родата...

Още от библейски времена смъртта влиза в човешкия живот като братоубийство, допълни Елица Бъчварова.

По думите й майка й винаги се е интересувала от македонския въпрос.

"Тя разговаряше и с т.нар.врагове, не се страхуваше от нищо, много искаше със своя приятелка и съратничка Добра Иванова от Благоевград, да запишат последните оцелели от Креснесктото възстание, имало е тогава още живи. Но не стана и тя винаги съжаляваше...

От гледна точка на илюзиите за Македония, връщането на Македония, защото бащиното и поколение се връщат в Македония през Второта световна война, те са убити тогава. Това е семейната й болка, непревъзмогната с много непознати материали остава тази част от личната й история, допълни Елица Бъчварова.

"Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората. Няма друг път към вяра, към любов, към съществувание освен чрез хората.

Да си отворен към хората, не може да си песимист. Тоест - виждаш нещата, премисляш ги, винаги ще има илюзии, но ще има и големи радости. Тя докрай запази това в сърцето си!

В Бразилия хората я обичаха и я нарекоха - Дона Фелисидадес - Щастливката, допълни още Елица Бъчварова.

Според Тончо Жечев романът "Литургия за Илинден" се отличава със своята парлива актуалност във връзка с опитите за фалшифициране на фактите от историческото минало на нашия народ, на националноосвободителното движение на българите от Македония в края на миналия и началото на сегашния век, с недвусмислената си и страстна позиция спрямо посегателствата към нашето историческо наследство".


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна