Най-скорошната премиера е била преди седмица на Фестивала за старинна музика STRAVAGANZA в Шабла. Да, точно така – в Шабла има бароков фестивал, създаден от певицата Петя Плукчиева и сега беше неговото XV-издание.
"Представихме там моя творба, вдъхновена от кантата на Георг Филип Телеман, много красива, за едно канарче. Написах нейно продължение, като историята вече има съвсем друга интерпретация, за ансамбъл, включващ обой, цигулка, виолончело и чембало, както и тенор в лицето на Дмитрий Каплински."
Новосъздадената опера с кукли се нарича "Школа Белканто за гарга, бухал и канарче" и създаването й е подкрепено от Национален фонд "Култура". "Шабла може да не е най-развития туристически регион, но имат един невероятен парк, красив, поддържан с една уникална открита сцена като най-добрите в Европа. Така, с отношение, се създават културни преживявания и на представлението дойдоха над 100 човека, не само от Шабла, но и от Каварна, от Балчик, от Варна" – разказва с искрен ентусиазъм Бистра Диляноф.
Интересен и малко необичаен е нейният музикален път.
"В семейството ми няма музиканти, но всички са обичали музиката и са свирели на нещо" – с усмивка споделя тя. Първата й учителка по пиано се казва Веселина Бахарова – "във всяка стая у тях някой свиреше, а в кухнята нейният съпруг Любомир правеше торта и ни я раздаваше, за да продължим да свирим" – смее се Бистра.
Всеки месец имали продукция в залата на "Славейков", а за награда получавали плочи с … творби на български композитори. "И цяло лято си ги слушахме и си мечтаехме да изсвирим някоя от тях. Много вълнуващо и много образователно по един ненатрапчив начин". Не влиза в музикално училище, но пък съдбата я среща с Ани Аврамова – следващия важен учител в живота на Бистра Диляноф, последвана от Майер Франк в Музикалната академия в Пловдив.
"Бях трети курс, когато дойдоха промените и аз реших, че искам да уча във Виена, каквото ще да става" – припомня си Бистра. Намира си хотел, запазва стая по телефона и заминава. "Не бях съвсем наясно в коя от всичките университети е най-престижно, кандидатствах на две места, приеха ме и си избрах музикалната академия "Франц Шуберт", без да си давам сметка, че е частна и съответно се плаща, за да учиш".
Бистра е на крачка от това да се върне в България, когато случайно разбира, че има една фондация, която поема таксите за обучение на студенти от Източна Европа. Така Виена става неин дом. "В академията "Франц Шуберт" преподаваха Михаел Бадура (малкия син на знаменития пианист Паул Бадура-Скода) и Енрико Гулда, син на Фридрих Гулда. И, разбира се, човекът, благодарение на когото станах композитор – Хелмут Нойман."
Още по време на първата година от следването си Бистра свири много съвременни творби, премиерни на австрийски композитори. Още от малка се интересува и е привлечена от езика на модерната музика, свири с удоволствие пиеси от Александър Райчев и Васил Казанджиев. И в един момент Хелмут Нойман и казва "Бистра, не може така, трябва да се научиш да композираш". Първото си официално произведение тя написва сутринта, в деня, в който трябвало да бъде изпълнена.
"Все си мислех, че като така и така много ще свиря на този концерт нови творби, ще мина "метър", но ми се обади един известен австрийски композитор, Ханс – Петер Новак и ми каза, че с интерес очаквал моята пиеса" – смее се Бистра. Така часове преди концерта сяда и композира Две фантазии за пиано с български ритми. Така и до днес Бистра продължава да твори, да композира и да дирижира.
Казва, че във Виена има достъп до развитие за хората, които работят.
"Тоест, направиш ли много добър концерт, задължително ще получиш покана за следващ концерт. И това не се възприема като помощ – просто когато красива музика минава през теб, независимо дали като композитор или интерпретатор, хората искат тя да стига до тях. Така всичко е плодотворно."
Още за живота във Виена, където Бистра Диляноф участва в инициативи на Австрийското радио, свързани с жените композитори. Чуйте повече в разговора й с Лили Големинова.
