В епизод 555 "Трамвай по желание" представя на своята публика разноликият театрал Душко Добрев.
Сухата справка показва, че Добрев е завършил театрална режисура в класа на проф. Христо Христов и Апостол Карамитев през 1973г. – последният випуск на незабравимия Чочо. После творческите пътеки го отвеждат в театрите на Шумен, Разград, Търговище, Габрово, Русе, Враца, Перник, Кюстендил, Дупница, софийският Държавен пътуващ театър. В периодът до 2010 г. реализира над 150 постановки.
Междувременно пред приемчивият режисьор влиза в прехода, като създава, заедно с Тодор Анастасов и Невена Мечкарова първата частна театрална школа– Актьорска театрална формация (АТФ1) през 1991г. Някъде по същото време приема и поканата на проф. Георги Иванов да преподава режисура на студентите в специалност "Сценография" в Националната художествена академия в София.
Важна линия в творческите и житейски разбирания на Душко Добрев е и работата с деца. От началото на новото хилядолетие той създава театрална формация "Бременските музиканти" за деца и възрастни. Пише осем пиеси, играни в училища, читалища и театри в България с над 800 представления.
Дали от атмосферата в НХА или по неведом генетичен път, паралелно с театъра режисьорът започва да търси истината в живота и като художник. Между анализа на интелекта и интуицията на душата, той създава великолепни платна с пейзажи, които изразяват и спокойствие, и драматизъм.
И днес Душко Добрев не оставя встрани театралното поприще. В разгара на ковид кризата той, заедно със съпругата си Мария разнасят атмосфера и подаръци в Кюстендил като Дядо Коледа и Снежанка, а приходите от представленията отиват за благотворителност, в помощ на дете с увреден слух.
Разумът или сърцето задвижват този неуморен творчески механизъм, наречен Душко Добрев? И двете, както е при повечето хора на изкуството. И все пак мотото на театрала е: анализът е най-великото чудо, с което Господ ни е дарил.