Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Някои формации не успяват да съберат и 1000 гласа на изборите, но харчат 40 хиляди лева в едни и същи медии на всеки следващи избори"

Лилиан Никифорова: Има сериозен проблем с контрола по изразходване на медийните пакети

"Някои медии започват да разчитат основно на приходите, формирани по време на кампания"

| Интервю
Снимка: Pixabay

Някои медии започват да разчитат основно на приходите, формирани по време на кампания. За това предупреди в ефира на БНР Лилиан Никифорова, Институт за развитие на публичната среда.
"Това е тенденция, която се повтаря през годинитеИма сериозен проблем с контрола по изразходване на медийните пакети". 

Те са в помощ на малките формации и партии, които не получават партийна субсидия. 4.2 млн. лева са средствата, които държавната хазна е похарчила за такива пакети през последните четири години, посочи Никифорова.

"Институтът за развитие на публичната среда настояваше в продължение на години ЦИК да направи регистър, който да се обновява в рамките на кампанията. За миналите избори го направиха. Надяваме се да го поддържат. Това е стъпка към решаването на този проблем, тъй като позволява да осъществяваме граждански контрол в рамките на кампанията. 

Ако се погледнат годишните финансови отчети на тези партии, много често се оказва, че те нямат друга дейност извън изборите. Появяват се единствено, за да похарчат един медиен пакет, което опорочава добрата идея. Някои формации не успяват да съберат дори 1000 гласа на избори, но харчат 40 хиляди лева в едни и същи медии на всеки следващи избори. 

Наша справка от 2022 г. показва, че има партия, в която управителните органи са същите като тези на сдружението, което е собственик на медията, към която същата партия насочва медийния пакет. Това е проблем, отбелязан и от ЦИК. Те обаче не разполагат с административен капацитет, за да проследяват подобни ситуации". 

Никифорова посочи, че има нужда от законова промяна. 

"Едно възможно решение е създаването на задължение за съучастие на партиите, за да получат тази форма на държавна помощ. Това е възможно решение, което да откаже формациите, които се появяват само за да усвоят един медиен пакет". 

През последните четири години обаче е трудно да се намери възможност за комуникиране на идеите за законови промени, обясни тя.

"Изпращаме позиции до НС и парламентарните групи". 

Данните, подадени пред Сметната палата от участниците в изборите през последните четири години, показват, че всички партии, участвали в изборите от 2021 г. досега, са похарчили общо 45 млн. лева, пресметна Лилиан Никифорова.

За всяка следваща кампания от 2021 г. насам те са намалявали разходите си, обясни още тя.

"Партийните каси са доста изпразнени. Намираме се в ситуация, в която четири години не може да се формира стабилно управление. Дори и партиите, които получават субсидия, са направили доста непредвидени разходи. 

Голяма част от разходите се насочват към отразяване в медиите. Това са около 70% от всички разходи в кампанията. На следващо място са масовите прояви и агитационните материали. Формациите залагат на реклама в медиите, на различни пиар форми, които са и по-удобни за тях, отколкото прекия контакт с избирателите. Пиар материалите са форма на еднопосочна комуникация. Никой не им задава въпроси. Наблюдава се изместване на кампаниите и в социалните мрежи. Това дава възможност кампанията да се насочи към много повече избиратели. Излиза и по-евтино". 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени