Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е икономическо, но житейският ми път ме отведе в друга посока и тръгнах в посока на това да задълбоча знанията си за глухите хора."
Маринова е завършила специална педагогика и е получила магистърски степени в слухово-речевата рехабилитация и жестовия език в образованието. Въпреки владеенето на няколко езика, тя основно се е отдала на работата си като жестов преводач. "Съдбата ме избра за това. Аз съм кода – чуващо дете, родено в семейство на глухи родители", казва тя. "Проговорила съм първо на жестов език. Живях в семейство, в което този език беше основният начин на общуване, и за мен българският всъщност е втори език."
От ранна възраст Силвия е придружавала не само своите родители, но и техни приятели глухи, помагайки им при различни административни и житейски ситуации. Именно тогава тя осъзнала колко отговорна е ролята на преводача на жестов език. "Липсата на слух прави глухите хора недоверчиви. Може би разликата между преводач на жестов език и преводач на говорим език е, че тук хората наистина искат да бъдат спокойни, трябва да спечелиш тяхното доверие, да си честен и лоялен", споделя Силвия.
Работата на преводача на жестов език е динамична и непредсказуема, като всеки ден е различен. "Може да ме видите навсякъде – на събития, в държавни институции, медицински заведения или учебни институции", разказва тя. "За тези 35 години наистина не се сещам за място, където не съм била като жестов преводач."
Силвия вярва, че глухите хора, подобно на всички останали, имат своите качества и възможности, които трябва да бъдат признавани. "Глухите хора са хора като всички нас. Не трябва да търсим различията, а по-скоро възможностите и качествата, които ни обединяват", казва тя с усмивка.
Тя подчертава, че глухите хора възприемат света по уникален начин, със силно развита визуална възприемчивост: "На глухите хора нищо човешко не им е чуждо. Те са хора с изключително отворени за света очи, защото това е каналът, по който възприемат света."
Според нея желанието на глухите хора е просто да бъдат приети такива, каквито са, и да могат пълноценно да се интегрират в обществото. Тя завършва с посланието: "Глухите хора са много отворени към чуващия свят и искат да бъдат приети като равни."
Този разговор със Силвия Маринова ни напомня за значимостта на Международния ден на глухите хора, но също така и за ежедневната работа на преводачите на жестов език, които изграждат мостове между два свята и улесняват разбирането и приемането на хората с различни потребности.
Чуйте разговора в звуковия файл.
