Интервю на Диана Дончева с Адриан Николов в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Стигнали сме като че ли до едно натурално дъно на безработицата в страната, която е от порядъка на 150 хил. регистрирани безработни. Не виждам някакви системни причини, които биха ни позволили да паднем под това число".
Това заяви пред БНР Адриан Николов от Института за пазарна икономика преди дискусията, на която ще бъде представено проучване на института, свързано с нови насоки за реформи в сферата на образованието, както и данни за пазара на труда.
Според него по-голямата част от безработните са на практика ненаемаеми по една или друга причина. Факторите за това са ниско образование и умения, ниска квалификация, географско местоположение, възраст.
По думите му се наблюдава свиваща се младежка безработица, но от друга страна - свиващ се дял на неактивните младежи.
Има няколко основни фактори за задържане на млади хора извън пазара на труда, посочи икономистът. Едната причина за това е сезонната работа в чужбина, другата е ролята на младите жени в семейството, а третата - не малка част от тези младежи са още в образователната фаза и не работят паралелно с това.
Според Адриан Николов реформите при заплатите в училищното образование са един от малкото много ясни примери на успешна промяна на образователната политика през последните години. В целия сектор "Образование" заплатите вече са трайно над средните, като по последни данни средните за сектора доближават 2450 лв., а средните за страната са около 2300 лв., посочи той. По думите му това е тясно свързано със споразумение между учителските организации и МОН от преди няколко години.
Той отбеляза обаче, че такива споразумения липсват в други сегменти на сектора. И даде пример с предучилищното образование, където се наблюдава трайно изоставане на заплатите. Същото се отнася и до университетската степен. "Те станаха жертва на политическата криза", смята Николов.
По думите му при ресторантите има изоставане на доходите - там средната заплата остава около 1300 - 1400 лв.
Икономистът отбеляза, че най-високите заплати остават в IT-сектора, където те трайно са надхвърлили 5000 лв., а при банките са около 3500 лв. При недвижимите имоти също има повишение. Няма особено пренареждане, обобщи той и добави, че административните и професионални дейности остават малко по-назад.
Според него при IT се вижда ясно забавяне на тренда, като обясни, че пазарът на труда там се е обърнал:
"От 2023 г. насам има доста сериозно свиване на търсенето. В този смисъл и динамиката на заплатите се забавя".
Според него обаче това е временно явление. Дори посочи, че в началото на 2024 г. вижда леко оживление.
С най-ниски доходи остават хотелите, ресторантите, строителството и селското стопанство. Но това са секторите, където има сериозни сиви практики, уточни Адриан Николов. По думите му в същите сектори се наблюдава и системен недостиг на труд. Все пак това не са единствените сектори с по-свито търсене. Той отбеляза и ниските сегменти на преработващата промишленост, където вероятно отново става дума за заплати - това са сектори като текстил, производство на дрехи, мебелна промишленост, кожарска и т.н.
Цялото интервю на Диана Дончева с Адриан Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
