Такива са и стиховете й. Наниз от разнообразни чувства с основна перла - любовта. Към отминалото детство, към майката, към любимия, към дъщерята. Нежни, красиви, чувствени стихове, в които се събира цялата й душа без притворство и желание за изкуствен блясък. Защото такава топлота няма как да не сгрее душата ти.
Толкова искрена, естествена, вълнуваща е поезията й. Чрез нея Мария се разтоварва, тя е за нея душевния оазис, както сама признава.
Нежност, нежност, нежност и смисленост. Ще се наситите, като я четете или слушате.
Но хората имат нужда от това и многото й приятели го доказват.
Повече ще чуете на звуковия файл.