Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит базар, където са се продавали фини тъкани, ориенталски килими и специфичните кози кожи, с които градът бил прочут навред. Покритият базар имал дебели дървени порти, а във вътрешността му били разположени десетки малки дюкяни. През 1921 г. по идея на Мустафа Кемал Ататюрк в тази стара и красива сграда се помещава Музея на анадолските цивилизации. Това е един от първите музеи в града и колекциите му включват ценни и изключително редки предмети на древните анадолски цивилизации. Едни от последните експонати са каменни стели от Гьобекли тепе и Карахан тепе от района на турския град Шанлъурфа, който се намира в района на Горна Месопотамия.
Поне няколко пъти ще чуете водачите да обявяват този музей за един от най-добрите музеи в света. В това няма нищо случайно, защото още през 1971 г. на Музея на анадолските цивилизации му е връчена титлата Европейски музей на годината. Музейната експозиция е допълнена с експонати от други древни цивилизации, обитавали територията на Турция. Ето какво ни разказва за това място Бетигюл Йоз от Камарата на туристическите гидове в Анкара.
В миналото през Анкара е минавал Пътя на коприната и когато търговците са стигали града, са оставали тук три-четири месеца, за да си починат, да продават едни стоки и да купят други. „Какво продава Анкара по това време?“, пита Бетигюл Йоз. Анкара има един продукт, който изнася и който е изключително ценен. „Това са козите кожи, които са меки като коприна. Често ги бъркат с ангора, но това не е тази ангора, която всички познаваме. В Анкара по това време се произвеждат изключително ценните кози кожи, които също се търсят в цял свят. Наричат ги анкарското злато“, разказва Бетигюл Йоз.
Сградата на сегашния Музей на анадолските цивилизации е построен е през 14-15 век. Постройките са били две – едната е този покрит базар, а другата е старинен хан, който е подслонявал пътуващите търговци. Смята се, че покритият базар са се помещавали близо сто дюкяна и в повечето от тях се е продавала прословутата анкарска кожа. Но също така и златни бижута, платове и тъкани. След голям пожар през 1881 г., мястото обаче е напълно унищожено. Но след създаването на Турската републиката, Ататюрк решава, че трябва да бъдем създаден представителен музей, който са събере всички ценни артефакти от различни археологически обекти на територията на Република Турция. Днес той е държавен музей, който никога не заваря врати.
Снимки: Оля Стоянова