Темата отново бе поставена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на дискусия с участието на министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева и заместник министъра на туризма Ирена Георгиева.
47 медикъл и СПА центрове, 106 СПА центрове и 35 уелнес центрове в България покриват изискванията на наредбата, която регламентира тази дейност.
В момента няма разработени програми за превенция на здравето, финансирани от държавата. Само около 60 хиляди души годишно могат да правят профилактика по програмите на НОИ, обясни Сийка Кацарова председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Според нея в момента възможностите за възстановяване след боледуване обхващат ограничен брой хора.
Три организации обединяват усилия за развитие на здравния туризъм в България. Това са Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация, Българският съюз по балнеология и спа туризъм и Българската болнична асоциация.
Разширяването на възможностите за превенция и възстановяване на здравето за българските граждани ще спести разходи за здравеопазване, категорични са експертите в сектора.
В момента е скъсана връзката между лекарите от болничната и лечебната амбулаторна помощ и рехабилитатори и физиотерапевти, посочи в рамките на дискусията професорът пулмолог Коста Костов.
Минимум 150 хиляди български граждани имат постковид оплаквания, но в България диагнозата дълъг ковид не се поставя. Няма и такъв код в информационната система. Някои заболявания в България изчезнаха, защото за тях няма клинична пътека, изтъкна още Костов.
