От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя ансамбъл "Дивино соспиро".
Бароковата музика ли открива българската цигуларка или е било съзнателно търсен път?
"Взаимно се открихме – казва Искрена Йорданова пред Радио България. – Стигнах до нея сравнително късно, защото в България обучението минава много бегло през музиката от XVII и XVIII век, върху която работя. Стана ми интересно, че тя отваря един свят, предразполагащ към музициране с мислене – има импровизационен момент, има търсене в библиотеки и изследователска работа. И всъщност ние можем да обработим цялата информация, но и да създадем нещо лично, защото това също е част от процеса, който музикантите са правили по времето на барока."
Петгодишна започва да свири на пиано, а година по-късно вече е пленена от цигулката, на която се упражнява по-голямата й сестра. От съвсем малка открива и удоволствието, но най-вече отговорността да споделя изпълнението на сложни произведения с други музиканти.
"На осем години започнах да свиря във Филхармония "Пионер" – разказва цигуларката. – Фактът, че бях приета в тази невероятна машина, каквато е симфоничният оркестър, с моя не толкова богат технически опит, както и съвместното изпълнение на труден репертоар – това най-вече ме подтикна да поема по този път. И до ден днешен музицирането с други хора е най-приятното нещо."
Големият цигулков педагог Трендафил Миланов убеждава родителите на Искрена, че детето им има качествата да стане музикант и я подготвя за изпитите в софийското музикално училище. В същото време диригентът на Филхармония "Пионер" Влади Симеонов й дава ценни уроци за оркестровото свирене: "Това, което казваше за различните стилове на музициране, е валидно всеки ден. И тази оркестрова дисциплина, която кара механизмът да се смаже и да проработи, а отделните оркестранти да станат като един човек, един звук – това най-вече съм научила от него."
Искрена Йорданова определя като "много случайно" установяването си в Лисабон. Когато е в последния курс в музикалната академия, посещава сестра си, която от няколко години живее в португалската столица. Носи цигулката със себе си, тъй като й предстоят държавни изпити. Разбира, че има конкурс в Държавния симфоничен оркестър и решава да се яви, правейки първата голяма крачка към португалската си мечта.
Няколко години по-късно заедно с Масимо Мацео – италиански бароков музикант и неин спътник в живота, създава ансамбъла за старинна музика "Дивино соспиро". Тя става концертмайстор, а той – артистичен директор. При избора на името се вдъхновяват от Божията въздишка, която може да се долови в много барокови творби, свързани с християнската религия, но и в "онази пауза, която в музиката на афектите се употребява, за да се акцентира някакъв висок момент в изпълнението".
"По това време нямаше такъв бароков ансамбъл и идеята ни беше да създадем нещо на високо ниво, което да представи Португалия – спомня си Искрена Йорданова. – През т.г. "Дивино соспиро" става на 20 години, така че вече е изминал сериозен път на музициране на фестивали по целия свят и е записал важни произведения. През 2014 г. създадохме и изследователски център със същото име, на който съм научен директор. Той се занимава не само от научна гледна точка с репертоара, но е и пряко свързан с изпълнението му. По този начин преоткрихме много произведения от португалския и от италианския барок."
В изследователската си дейност Искрена Йорданова свърза името си най-вече с композиторите Николо Йомели и Мадалена Лаура Ломбардини Сирмен.
"Николо Йомели е неаполитански композитор с международна кариера и днес може да се определи като европейски – разказва неговият изследовател. – Той е един от хората, които заедно с Глук сменя езика на музиката от бароков към класически стил. Освен това е свързан с португалския двор и тук се намира една от най-богатите колекции на негови произведения. През 2014 г. в оперния театър São Carlos в Лисабон организирах изложба, посветена на Йомели, защото той е бил един от най-изпълняваните композитори през XVIII век в Португалия. Само през втората половина на това столетие са прозвучали 25 негови опери и оратории в кралския двор, а това е безпрецедентен случай. Занимавам се от практична и научна гледна точка също с Мадалена Сирмен – идеята се появи преди няколко години, когато заедно с изтъкнатата барокова цигуларка Зефира Вълова решихме да разкажем за нея, да изпълним нейните дуети и да издадем диск. През м.г. участвах в много интересна конференция в Грац, посветена на Тартини, където говорих за композиторката – единствената негова ученичка. Скоро ще излезе моя статия, посветена на Мадалена Сирмен."
В момента цигуларката и музиколог работи по проект, свързан с Доменико Скарлати – един от важните композитори за португалския кралски двор.
"Става дума за запис на една серенада, която се казва La Contesa delle Stagioni и пресъздава диспута между сезоните – разказва Искрена Йорданова. – Произведението е написано през 1720 г. за рождения ден на португалската кралица – Мариана идва от австрийския двор, баща й крал Леополд I е голям музикант и тя въвежда вкуса към италианската опера. Историята е, че годишните времена спорят кой е най-красив, най-прекрасен и най-властен. Накрая побеждава есента, защото именно през този сезон е родена кралицата."
Бароковата музика днес се радва на огромен интерес. Изпълнява се на оригиналните инструменти от епохата, чрез които музикантите се опитват да постигнат максимална достоверност на вложената композиторска идея във всяка една творба.
"От 60-те години на ХХ век хората започват усилено да търсят и да преоткриват репертоар – казва Искрена Йорданова. – Нека не забравяме обаче, че още през XIX век благодарение на Менделсон днес познаваме произведенията на Йохан Себастиан Бах, така че този феномен не е нов. Изпълнението с исторически инструменти е много важно, защото успяваме по някакъв начин да открием наново епоха, която вече е много далече от нас и по манталитет, и по начин на живот, но в същото време ни помага да разберем механизмите на историята и естетическите вкусове – това, което човечеството е създало, за да вървим напред."
За Искрена Йорданова бароковата музика се оказва съдба – не само я превръща в първокласен музикант и изследовател, но в личен план й помага да създаде симбиоза от български и италиански темперамент. И макар понякога Искрена и Масимо да спорят, сплотява ги общата посока: "Истината е, че когато имаме ясна цел и искаме да я осъществим, нещата се получават."
Задавала ли си е обаче въпроса какъв би бил животът й, ако беше останала в България?
"Португалия ми даде възможност да покажа това, което съм в момента – отговаря Искрена Йорданова. – Пребиваването тук ми отвори хоризонти и възможности за общуване с хора от различни държави и култури. Още в началото в симфоничния оркестър трябваше да се сработя с хора от 19 националности, а после покрай бароковата музика продължих да срещам хора от различни държави. Не знам дали моят музикален и научен път би тръгнал по същия начин, ако не бях в Португалия. Освен това тя за мен е едно много спокойно място с интересна история. А и португалските шедьоври все още са непознати за европейската публика. Затова и за мен е важно да покажа какво страната е направила, даже често португалците заявяват: "Дойде Искрена да ни каже какво имаме в Португалия." Това ми се е случвало дори на музиколожки конгреси."
Активният живот, който води като концертмайстор на "Дивино соспиро" и музиколог, зает с издирването, представянето на неизпълнявани произведения в нашия век и научното им споделяне по специализирани форуми, е причината да не можем да видим и чуем скоро у нас Искрена Йорданова. Записът на La Contesa delle Stagioni за голяма дискографска компания, гостуването на "Дивино соспиро" в Мадрид със "Стабат Матер" от Перголези със солисти прочутия контратенор Андреас Шол и немския сопран Сара Траубел, дописването на няколко научни статии, участието като гост преподавател в римската консерватория "Санта Чечилия" – всичко това я отдалечава за неопределено време от българската публика. И все пак живеем в глобален свят, в който с помощта на технологиите можем да се приближим до достиженията на българската цигуларка, да се докоснем до неизвестни доскоро барокови композитори и да съпреживеем красотата на старинната музика. А защо не – да се изпълним с гордост от постижения, които могат да въздигнат всички нас.
Снимки: личен архив на Искрена Йорданова
