Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чарли Корнес: Европа трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати търговска война

Европа и предизвикателството Тръмп

Якоб Киркегор: Европа може да направи опит да сключи превантивна сделка с Тръмп

| Анализ
Доналд Тръмп
Снимка: БТА

Ще устои ли задъхващата се европейска икономика на предстоящия удар от политиките на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп?

Този въпрос си зададоха много от европейските лидери веднага след като поздравиха републиканеца с изборната му победа. Макар за структурните проблеми в европейската икономика да се говори от години, а само от началото на настоящата няколко експертни доклада описаха най-големите й слабости, Европа като че ли отново се оказва неподготвена за предизвикателството ТръмпКакви са полезните й ходове?

Темата коментират за БНР Якоб Киркегор от базирания във Вашингтон институт "Питърсън" и брюкселския "Брюгел" и Чарли Корнес от лондонския Център за икономически и бизнес проучвания.

Вместо със "S" като Супермен от американските комикси, бъдещият 47-и президент на Съединените щати е илюстриран с наметало и костюм с огромна буква "Т" като името му и като "тарифа". За едни супер герой, за други - отмъстителен злодей и престъпник, Доналд Тръмп се върна на световната политическа сцена с протекционистки намерения.

"Тръмп готви различни търговски тарифи, включително 10 процента вносни мита върху всички чуждестранни стоки, както и целеви 60-процентови мита върху китайски стоки. Европейският износ към Съединените щати включва основно промишлено оборудване, превозни средства и химикали. Тези икономически сектори в Европа биха загубили доста от приходите си, ако се стигне до налагане на обявените мита.

Според мен Германия ще пострада най-много от членките на Европейския съюз - заради голямата си автомобилна индустрия. България също ще усети промените в тарифната политика, защото е износител на ценни метали за Америка. Ако тези мита бъдат въведени, най-вероятният ход на Европейската централна банка ще бъде агресивно намаляване на лихвените проценти. За да се отговори на намалените приходи от внос в Съединените щати чрез по-евтини заеми и стимулиране на икономическата активност", прогнозира Чарли Корнес от Лондон. И отговаря отрицателно на въпроса дали това няма да има твърде проинфлационен ефект в Европа. Според него ръстът на възнагражденията - също проинфлационна тенденция - ще се забави.

"Възможно е Европа да направи опит за сключване на превантивна сделка с Тръмп, за да не се стигне до налагане на допълнителни мита върху европейските продукти, които се внасят в Съединените щати. Въпросът е какво би поискал той? Най-вероятно повече европейски разходи за отбрана. Може Тръмп просто да каже: "Вижте, трябва да намалите търговския си излишък с нас, като свиете износа си на автомобили и други продукти за Съединените щати." При този сценарий Европа е обречена - и ако се съгласи, и ако не го направи. Като се има предвид факта, че европейската сигурност е застрашена от войната в Украйна, заради което американската помощ остава критично важна, подозирам, че повечето европейски лидери ще изберат именно този вариант", смята Якоб Киркегор.

Има и друг вариант - Европа да изчака, вместо да действа първа с убеждението, че няма как Тръмп да не наложи мита.

"В случай, че бъдат наложени мита от Америка, Европа ще трябва да отвърне реципрочно и чак тогава ще се стигне до преговори. Тогава и двете страни ще са "стреляли" по веднъж. Европа обаче би рискувала Тръмп да ескалира още повече. И предвид това, че Европейският съюз е този, който има търговски излишък, а не Съединените щати, зависим е от американски доставки на втечнен природен газ и от помощта на Вашингтон за отбраната си, позицията ни не е никак силна", изтъква Киркегор.

Европа трябва да намери начин да демонстрира сила, а не слабост към агресивната политика, която се очаква от Вашингтон, убеден е Чарли Корнес.

"Европа трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати търговска война - особено в момент, когато се формират търговски блокове в глобален мащаб. Да не забравяме обаче, че Тръмп говори от позицията си на бизнесмен. Напълно е възможно да използва такава реторика с цел да укрепи преговорната сила на Съединените щати вместо наистина да възнамерява да повиши митата до нивата, които обяви."

Тръмп вече използва вниманието към него, за да спечели още по-силна позиция, а един от любимите му козове е флиртът с Кремъл и обещанието да реши бързо войната на Русия срещу Украйна. И в тази игра всеки се стреми към по-изгодни преговорни позиции, заради което поздравът от Москва беше хладен преди Путин да допусне възможността за разговори с Тръмп. И все пак - може ли още в началото на следващата година, новият американски президент да премахне санкциите срещу държавата агресор, с което да отприщи свеж вятър в платната на икономиката ѝ и да обезсмисли досегашните усилия на съюзниците на Киев?

"Не съм убеден, че Тръмп би отменил незабавно санкциите срещу Русия, защото така би понесъл политически загуби. Разбира се, сега ще кажете - това е Тръмп, не го интересува. Но помислете. Какво би спечелил той от премахване на санкциите? Поне не преди представянето на неговия "мирен план". Реалният риск е Тръмп да поиска да "замрази" конфликта и така Русия да запази заграбените от нея украински територии. При такъв сценарий Тръмп може да реши да премахне част от наложените санкции, за да възнагради Путин. Но трябва да допуснем и обратния развой на събитията, а именно - Тръмп да настоява за прекратяване на огъня, но Путин да не се интересува от такава сделка, защото не иска замразен конфликт, а пълна победа, която Европа не бива да допуска", подчертава Якоб Киркегор.

Ясно е, че сигурността ще е част от играта на котка и мишка между Вашингтон и Брюксел, който от своя страна трябва да помисли за общо допълнително финансиране за Киев. Също така - държава по държава съюзниците на Украйна, включително Обединеното кралство и Норвегия, вече се подготвят да помагат повече, допълва Киркегор.

"В този смисъл разпадът на правителството в Германия е полезен, защото възприетата от вече бившия министър на финансите Кристиан Линднер политика беше много ограничаваща. А Фридрих Мерц, който най-вероятно ще е следващият канцлер, и неговият Християндемократически съюз подкрепят много по-активно Украйна, което вероятно ще означава по-голяма финансова и военна помощ."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени