"Във всички бивши комунистически страни тоталитарното минало е осезаемо, дори да не е било осмислено. Това минало е част от семейни истории, от лични преживявания и спомени. Все още виждаме следите от това време в градовете и селата, то не може да изчезне просто ей така. Следите от комунизма остават и ни напомнят минало, което може би предпочитаме да забравим", казва в интервю за БНР Анна Камински, изпълнителен директор на Федералната фондация за изследване на комунистическата диктатура в Източна Германия.
"След като не се справи с осмислянето на националсоциализма и на престъпленията на хитлеровия режим, след края на комунистическата диктатура Източна Германия се опита да поеме по друг път. Опитахме се веднага след падането на Берлинската стена да събудим съзнанието на хората, че сме съборили един тоталитарен режим, който е причинил много несправедливости и е оставил след себе си много жертви", отбелязва тя.
Наскоро Анна Камински е посетила България, била е в Белене и е разговаряла с представители на граждански организации, които са се посветили на осмислянето на комунистическото минало, както и с историци.
"Трудно е да се дават оценки отвън. Но все пак - направи ми впечатление, че в България няма възпоменателно средище или музей, който да напомня за лагерите и затворите в цялата страна, за жертвите и престъпленията на режима. Няма и големи възпоменателни изложби или инсталации. Тази липса изтрива от историята и паметта на българите жертвите на този престъпен режим. Потърпевши от тази историческа липса са особено младите хора, които не са свидетели на това време - които черпят знанията си за режима единствено от личните истории на своите семейства и техните спомени", коментира Камински.
"В същото време научих, че в България има активни неправителствени организации, които работят за това тази история да не потъне в забвение, да изградят възпоменателна култура. Възхищавам се на смелостта и упорството на тези активисти, които не се отчайват и не спират да работят за тази кауза."
Работата, която Вие вършите, стъпва върху опита на Западна Германия в осмислянето на националсоциализма. Този процес, който продължава и до днес, е резултат от активността и критичното отношение на гражданското общество. Важи ли това и за Източна Германия, д-р Камински?
"Не бих казала, че осмислянето на тоталитарното минало води началото си от Западна Германия. В бившата ГДР, както и в бившите комунистически страни, има достатъчно много ангажирани хора, които движат този процес, защото знаят, че трябва да научим истината за това минало и да го документираме. Такъв пример е организацията "Мемориал", която възниква в Съветския съюз още в края на 80-те години, за да разследва престъпленията на сталинския режим. От историята се интересуват широки обществени кръгове и в Източна Германия не беше по-различно. Режимът там също е променил много съдби и е оставил дълбоки следи в цели семейства."
Като Ви слушам оставям с впечатлението, че в България нямаме жив интерес да разберем истината за комунистическото ни минало?.
"В Германия имаме късмет, че в обществото и сред политическия елит има пълна подкрепа за процеса на осмисляне на миналото. Политическата подкрепа е особено важна, защото благодарение на нея съществуват институциите, включително нашата, които са си поставили за задача да работят за разкриването на истината за тоталитаризма. Институционалната подкрепа е ключова за достъпа до документите и тяхното разсекретяване. Само така можем да организираме изложби, дискусии и други обществени прояви.
По време на обиколката ни в България посетихме Националния исторически музей в София. Там зее една голяма дупка в българската история, която според експозицията свършва през 1947 година и продължава с влизането ви в Европейския съюз през 2007 г. Човек веднага се пита: "Какво се е случило в това време?"
Не си мислете, че в Германия събитията от комунистическия период и тяхното представяне пред обществото не предизвикват дискусии с остър тон. Всеки човек пази различен спомен за това време. Има хора, които са били част от репресивния режим и продължават да го харесват и защитават. Но има и жертви на този режим. Напълно естествено е, че те имат различен поглед върху историята."
Все още има хора в бившата ГДР, които тъгуват по времето на комунизма. Повечето от тях са привърженици на една крайнодясна популистка партия, която си присвои лозунга на лайпцигските демонстрации през 1989-а срещу режима. "Ние сме народът" скандираха всеки понеделник хиляди граждани на вече бившата ГДР по улиците на университетския град. Какви чувства предизвиква у вас това лицемерие на "Алтернатива за Германия", д-р Камински?
"Алтернатива за Германия" не е първата, която си присвои посланието на лайпцигските демонстранти. Преди това Левицата, партията наследничка на компартията, също скандираше "Ние сме народът". Това беше не по-малко скандално. За мен това е още едно доказателство, че трябва да продължим да информираме и да припомняме историятаот това наше най-близко минало, така че онези, които се подлъгват по лозунгите на крайната десница, да знаят какъв е произходът на това послание от есента на 1989-а."
Още една популистка партия, но по-скоро лява - "Съюз Сара Вагенкнехт" - се превръща в ключов политически играч в Германия, и особено в източните провинции. Забравиха ли хората там комунистическия произход на Сара Вагенкнехт?
"Мисля, че за голяма част от нейните избиратели произходът ѝ няма значение. Те харесват посланията ѝ. Но сред нейните последователи има и немалко хора, които харесват именно нейните комунистически, а в миналото дори сталинистки възгледи.
Независимо дали става дума за крайнодесни или леви популисти, убедена съм, че тяхната несъстоятелност може да бъде разобличена единствено по пътя на образованието, информацията и просвещението. Трябва да покажем, че зад добре звучащите лозунги се крие дълбоко отричане на демократичния ред. В същото време появата на такива политически формации е предупредителен сигнал за проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Далеч не за всичко е виновно тоталитарното ни минало."
Д-р Камински, разговаряме в седмицата след категоричната изборна победа на един популист и след разпадането на управляващата коалиция в Германия, където популистите също набират сила. Колко важна е Вашата работа - осмислянето на тоталитарното минало - за да предпази хората от опасността да се превърнат в лесна жертва на партии като "Алтернатива за Германия", "Съюз Сара Вагенкнехт" и още цяла плеяда подобни формации из цяла Европа?
"Не съм чак толкова наивна да вярвам, че ако залеем обществото с информация, ще преобърнем възприятията на хората за тоталитарното минало. Но за мен е много важно никой да няма основание да каже: "Не знаех какво се е случвало." За мен образованието, просвещението и информираността са изключително важни, не само за комунистическия режим. Само въз основа на знанието човек може да си състави мнение.
Който въпреки това реши, че харесва екстремистка идеология, била тя лява или дясна, нека поне знае за какво става дума, каква е предисторията на тази идеология. Но в крайна сметка все още вярвам в човешкия разум.
Живеем в изключително сложни времена - край нас бушуват войни, климатът се превръща в заплаха за живота ни, хора мигрират заради различни несгоди в родината си. Това са толкова тежки кризи, че е разбираемо, че разтърсват обществата. И тъй като кризите са многопластови и сложни, много лесно се превръщат в благодатна почва за лесните и бързи отговори на популистите.
Живеем в демокрация и не можем да нареждаме на хората отгоре какво да мислят. Трябва да можем да ги убеждаваме с аргументи, разговори, филми, изложби, книги, но и с работа в социалните мрежи. Трябва да се стремим да достигнем колкото се може повече хора. Всеки път, когато успея да убедя някого с аргументи, изпитвам удовлетворение от моята работа.
Тази работа е трудоемка и изисква постоянство. Разбирам хората, които се отказват, защото не виждат напредък, или защото им се поставят пречки в работата, или защото липсва интерес. Но всеки отказал се да продължи да работи за осмислянето на миналото е загуба за обществото."
