"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири, които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка – пеласгите, които всъщност са траки. Освен това при разкопките в днешните български земи на тракийски светилища, ние намираме много паметници, които са с гръцки букви, но на тракийски език", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова от БАН в защита на тезата, оборваща твърдението, че траките са били безписмен народ. Доказателства се появяват непрекъснато и при разчитането на тракийските надписи, допълва тя.
"Докъм 80-те години на ХХ век имаше съмнения дали народът, наричан по време на Античността траки, са местно балканско население. След антропологичното проучване на костен материал от неолита, халколита, бронзовата и желязната епоха, учените Петър Боев и Славчо Чолаков стигнаха до извода, че като цяло траките са потомци на хората, обитавали земите ни преди повече от 9000 години. Така че можем да кажем, че траките имат този елемент на висока култура, духовност и грамотност", категорична е проф. Гергова.
Отминаващата 2024 година за археологията в България, според проф. Гергова, показва колко богата страна сме ние и как никога няма да се изчерпят новите неща, изненадите, новите знания, които може да даде археологията, като научно изследване. За съжаление, според нея, всички тези прекрасни открития, с малки изключения, не след дълго попадат в забвение. Това е така, защото в България, няма структури, които да се грижат за паметниците, когато археологът не е там. В подкрепа на тезата си археологът Гергова дава конкретни примери.
"Първият пример е с Голямата свещарска могила, която разработвахме, и точно преди 12 години открих дървеното сандъче със златни дарове, които са много уникални на фона на всички останали тракийски съкровища. Тогава стана ясно, че тази могила е била притежание на първия гетски владетел Котела, който тогава е играел много важна роля в живота на елинистическите Балкани. Той е бил съюзник на Филип Македонски, дава дъщеря си Меда за негова съпруга, и според всички чуждестранни изследователи, имено тя е погребана в гробницата във Вергина. Тези находки са съхранени и се показват на публиката. Какво става с нашата могила? Тя е обрасла, абсолютно неподдържана и занемарена. Защо е така. Защото целият резерват се управлява от министъра на културата и няма друга структура, която да се ангажира с поддръжката на паметниците на културата.
Археологът е направил откритието и консервацията, която може да запази един паметник година или две, а след това всичко се оставя да се разруши. Преди четири години копах едно светилище, което е над езерото Клептуза над Велинград. Какво се оказа. Оказа се, че този много интересен паметник, той е 20 на 30 метра, с една кула. Става въпрос за светилище в местността Свети Илия, а кулата бе пълна с натрошени съдове, ритуални предмети, слънчеви дискове, капаци на олтари, което разкрива един непознат аспект от религиозните практики и религиозната архитектура на гетите. След откритието поставихме защитно покритие преди пет години, но тъй като никой не отговаря за тези паметници, едва тази година успяхме да се върнем към разкопките.
Една от тези дебели стени вече бе срутена, което налага сега ние да се борим за повече средства за аварийна консервация и възстановяване на вече разрушеното. Това е така, защото в закона не се предвижда кой поема надзора и поддръжката на откритите паметници на културата. Дори в рамките на сегашния закон, според проф. Гергова, могат да бъдат създадени такива структури по места, каквито съществуваха допреди промените в България, това бяха дирекциите "Културно-историческо наследство", каквито имаше във всеки окръжен град, а под тяхната шапка бяха музеите и паметниците на културата.
Впрочем такива отдели съществуват в Гърция и в Италия и в момента, защото те опазват културното наследство. Това в България днес може да се направи при желание от Министерството на културата и ще спомогне за опазването не само на археологическите паметници. Тези професионални структури ще дадат възможност да се кандидатства по различни европроекти за финансиране на процесите по експониране, опазване и поддръжка на тези паметници", подчертава проф. Диана Гергова.
Културното наследство, припомня тя, е публична държавна собственост. "Всеки един културен паметник, който е под закрилата на ЮНЕСКО, трябва да има свой план за опазване и управление. Нито един от културните паметници няма такъв", съобщава в ефира проф. Диана Гергова.
Проф. Диана Гергова е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН в областта на тракийската култура. Автор е на над 200 статии и множество книги. Дългогодишен ръководител на проучвания в резервата "Сборяново", селищната могила при с. Дядово, светилището на връх Острец при Велинград и други. Член е на Българския национален комитет на ИКОМОС, на научния комитет по погребална археология в Браила и на Световния археологически конгрес, като е координатор за Централна и Източна Европа, както и за Азия.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Диана Гергова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
