Eмисия новини

Следобед за любопитните

четвъртък
от 15.10 до 16.30 часа


Предаването "Следобед за любопитните" е част от следобедната линия на програма "Христо Ботев" – "Ефир знание". Целта му е да търси баланса между познанието и забавлението, между известните на широката аудитория факти и новите открития в различните сфери на науката. Методите за постигане на тази цел са да излага безпристрастно, обективно и занимателно достиженията в науката, за да разшири познавателните хоризонти на българина.

В "Следобед за любопитните" търсим отговори на въпроси като: Възможно ли е България да стане водеща при реализирането на новия квантов компютър, идва ли края на силициевата ера и какво следва, новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители, как се отглежда цвете в епруветка, имат ли мирис, звук и вкус планетите, какво представлява изкуственият интелект и още много въпроси в сферата на съвременното познание. Гости и "съавтори" на предаването са най-добрите учени от БАН и всички висши училища в страната. Като използваме цялото жанрово разнообразие и възможности на БНР, се стремим да разширим интереса на хората към откритията в науката и потърсим ползата от тези открития за живота на всеки от нас.

Ако сте любопитни и любознателни, бъдете с нас всеки четвъртък, скъпи слушатели на програма "Христо Ботев".

Екип на предаването: Ани Костова, Зорница Цветанова

Връзка с екипа: тел. 02 9336 560 и sledobed@bnr.bg

Публикации

Акад. Атанас Атанасов

Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува..

публикувано на 17.06.25 в 16:30

Територията на България е богата на геоложки събития

Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време на Седмата палеонтологична експедиция, са намерени останки и от растително яден динозавър. Какво..

публикувано на 16.06.25 в 08:05

Стресът често трудно се диагностицира и има трайни последици

Лекарската професия е най-стресираща у нас. Това показа онлайн проучване на първата българска компания с революционно решение за управление на стреса – Somenso, проведено сред 850 респонденти от различни професионални среди в периода 15 април - 15 май...

публикувано на 15.06.25 в 11:40

Проф. Стефан Димитров: Редките болести се наричат болести-сираци

Лекция на тема "Механизми на редките болести (от структурни промени в генома до функционални последствия)" изнесе на 12 юни проф. Стефан Димитров в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Лекцията бе в рамките на академичния семинар "Актуални проблеми на..

публикувано на 13.06.25 в 11:59

В България има условия за разумно производство на фотоволтаична енергия

Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи нуждите от енергия на човечеството за цяла една година?! Невъзможно е! Да, прави сте, не е възможно..

публикувано на 09.06.25 в 11:15

Българско участие в откритието на нова ретроградна планета в система от две звезди

Повечето звезди се раждат в двойни, тройни и четворни звездни системи и тази екзопланета, която ние отрихме, е в тясна двойна система и е Юпитеров гигант, обикалящ около една от звездите в звездната система. За нас, учените, е трудно да се установи..

публикувано на 08.06.25 в 15:41
доц. Александър Радулов

България е средно сеизмично активна територия

Земетресението е природно явление, което винаги е в състояние да покаже на човечеството своята безпомощност пред силите на Земята. В допълнение към факта, че всяко достатъчно силно земетресение може да унищожи цял град, то може да доведе и до други..

публикувано на 07.06.25 в 12:30
Дяволско пръскало

България ще има електронен регистър на водопадите, вероятно са над 3000

До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за..

публикувано на 02.06.25 в 11:45

Националният природонаучен музей представя изложбата "Подводната вкаменена гора"

Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора",..

публикувано на 01.06.25 в 10:10

"Звездното небе – митология и наука" в Националния етнографски музей - БАН

Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя  представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават..

публикувано на 30.05.25 в 18:05