Eмисия новини

Следобед за любопитните

четвъртък
от 15.10 до 16.30 часа


Предаването "Следобед за любопитните" е част от следобедната линия на програма "Христо Ботев" – "Ефир знание". Целта му е да търси баланса между познанието и забавлението, между известните на широката аудитория факти и новите открития в различните сфери на науката. Методите за постигане на тази цел са да излага безпристрастно, обективно и занимателно достиженията в науката, за да разшири познавателните хоризонти на българина.

В "Следобед за любопитните" търсим отговори на въпроси като: Възможно ли е България да стане водеща при реализирането на новия квантов компютър, идва ли края на силициевата ера и какво следва, новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители, как се отглежда цвете в епруветка, имат ли мирис, звук и вкус планетите, какво представлява изкуственият интелект и още много въпроси в сферата на съвременното познание. Гости и "съавтори" на предаването са най-добрите учени от БАН и всички висши училища в страната. Като използваме цялото жанрово разнообразие и възможности на БНР, се стремим да разширим интереса на хората към откритията в науката и потърсим ползата от тези открития за живота на всеки от нас.

Ако сте любопитни и любознателни, бъдете с нас всеки четвъртък, скъпи слушатели на програма "Христо Ботев".

Екип на предаването: Ани Костова, Зорница Цветанова

Връзка с екипа: тел. 02 9336 560 и sledobed@bnr.bg

Публикации

проф. Радостина Александрова

Генна мутация променя продължителността на съня при хората

Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е..

публикувано на 25.05.25 в 12:30
проф. Бойко Георгиев

Трябва разумно да потребяваме природните ресурси, за да запазим биоразнообразието

Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през..

публикувано на 24.05.25 в 12:00
 проф. Евелина Славчева

Проф. Евелина Славчева: БАН е духовен, експертен и научен център на България

Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима..

публикувано на 23.05.25 в 18:40
д-р Антонина Кардашева

Емоционалната интелигентност се унаследява и трябва да се изучава

Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които..

публикувано на 19.05.25 в 10:10

Проф. Кристалина Стойкова: Процесите на планетата Земя са циклични

С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива..

публикувано на 18.05.25 в 10:00
д-р Пламен Георгиев

Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението

Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през..

публикувано на 16.05.25 в 18:05
проф. Нешо Чипев

Проф. Нешо Чипев: Черно море става все по-топло, но не и по-солено

Черноморската екосистема има своите специфични функции. Не е никак лесно да се прогнозира и разбере въздействието на който и да е фактор, било то климатични, човешки или космически, върху системата, в това число и черноморската. Това е така, защото те..

публикувано на 13.05.25 в 16:10
проф. Иван Шопов

Проф. Иван Шопов: България има своето бъдеще в науката за полимерите

Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че..

публикувано на 12.05.25 в 10:35

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното..

публикувано на 09.05.25 в 10:15
доц. Светослав Димов

Доц. Светослав Димов: Без генното инженерство няма да оцелеем

"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо..

публикувано на 05.05.25 в 10:10