Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното.
На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на голямото му музикално семейство, за да го споходят отново любовта и уважението на приятели и почитатели. Припомняме ви предаването за вечния рок мускетар, излъчено между рождения му ден и Деня на будителите.
"Музика, младост, революция, красота, спомени, бунтарски младежки дух, титан на българския рок, човек, когото свързвам с най-хубавите младежки години, голяма личност, велик с неговата интелигентност, с неговите музикални качества и най-вече с антикомунизма си, един от най-големите музиканти на България в съвременната музика"... Това са само част от думите, с които хора от различни поколения описват Кирил Маричков.
"Като млади слушахме "Щурците", кефихме се, защото нямаше възможност друга музика да слушаме, но след 1989 г. го свързвам и с митингите, как всички подскачаха на техните песни. Спомням си го и като депутат. Интелигентен, ерудиран човек, за когото България може само да съжалява."
Други не са били родени в онези години на Прехода:
"Чух го първо от родителите ми. Казваха: "Това е хубавата българска музика". Надяваха се аз и моите брат и сестра също да обръщаме повече внимание на истинското изкуство."
"Щурците" са най-любимата ми група заедно с "Фактор", изключително много ги харесвам. Когато съм бил на техните концерти, нищо че съм от по-младото поколение, усещах музиката и наистина ги приемах в сърцето си, в мисълта, защото тяхната музика, техните текстове са за всяко поколение", допълва друг млад почитател.
Никой от запитаните не отрича: "Всичко това е свързано най-вече с гласа на Кирил Маричков."
Снимка: Лора Търколева
И тук, и там, за вечността – той остава с нас, средновековно невъзможен, но напълно реален и безсмъртен в два века.
Всичко започва в миналия ХХ век.
"Щурците" го възпяват преди 43 години. Изпълняват песента и на специалното издание на Златния орфей през 1981-ва, когато отбелязваме 1300 години от създаването на българската държава. Водещата представя изпълнението така:
"Песен, която постигна голям успех в "Музикалната стълбица" на Българското радио и осигури първото място на групата в годишната класация за 1980 г. Музика и аранжимент: Кирил Маричков, текст: Волен Николаев, изпълнява вокално-инструменталната група "Щурците"."
Какъв е вкусът на това време?
"Валди отговори доста находчиво на този въпрос. Бил солено-кисело-сладко-горчив като китайска кухня", казва Кирил Маричков в интервю за БНР през 2007 г.
Сладко, а не горчиво прозвуча наглед странният концерт, с който "Фондацията" отбеляза 80-ия рожден ден на Маричков.
Хиляди хора в публиката на крака, независимо дали са млади или стари, болни или здрави. Пеят, плачат и се смеят едновременно. Концерт, в който всеки знае текста на всяка песен, всеки пляска, всеки е извадил телефона си, за да подари своята малка светлинка на достолепния господин на екрана пред тях.
Снимка: Лора Търколева
Мъж с бяла коса, черно сако, червена риза, скръстил ръце, някак сериозен, но всъщност с мек поглед и глас, с добра дума и закачка за хамлетовците и шпага срещу онова, което Милчо Левиев нарича "боб с шампанско", а самият Кирил Маричков определя като "духовна тъпота":
"Психология на бройлер, за него се грижат нещо там да му дадат да яде, да оцелее, но той е бройлер и не си дава сметка, че му дават това, жалкото, за да му видят сметката накрая и да се появи в някоя тава във вид на печен бройлер."
Снимка: Лора Търколева
Никой не се почерпи със сладко-киселия печен бройлер по повод рождения ден на Кирчо. Странният концерт, започнал с песента "ХХ век", обедини класически, рок и поп музиканти. Безупречно бе изпълнението на оркестъра на Пловдивската опера под диригентската палка на Константин Добройков. На сцената очаквано бяха Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански от "Фондацията", Валди Тотев, Наско от Б.Т.Р. Появиха се още две музикални емблеми, но само за да поднесат цветя на приятелите си и да ги прегърнат – Милена и Дани Ганчев.
Славин Славчев е първият носител на наградата на името на Кирил Маричков, която от 2024-та нататък ще се връчва всяка година на 31 октомври. "Фондацията" ще търси талантливи хора, които пеят, свирят и композират. Победителят ще отнесе статуетката на Камен Старчев така, както я грабна и Славин. "Млад музикант, когото Кирчо наистина обичаше", по думите на Дони.
Респектиран от Маричков, Славин си спомни и чувството му за хумор. Шегите (не за широка аудитория) припомни и Славчо Николов. Говори и за музиката, която възпитава вкус: "Когато видях на поклонението на Кирчо колко много народ имаше, и си казах така: "Ако това се случи за български политик, България ще бъде рай". Опашката беше до Военния клуб. Това е, което е оставил Кирчо – много любов и много музика."
"Празнота, каквато остави Кирил Маричков, може да бъде запълнена единствено и само с музика", убеден е Иван Лечев.
Помощ от приятел
Не само Славин Славчев е сред младите изпълнители, имали честта да работят с Кирил Маричков. Едва ли има добър рок музикант у нас, който да е минал без съвет и помощ от "Щурците". Славчо от Б.Т.Р. разказва как е купил първата си китара от Валди, а по-късно (всъщност преди 24 години), две бременни жени са приети в една и съща болнична стая. Едната ражда детето на Славчо, другата – внучето на Валди.
Не е странно съвпадение и, че за 40-ия юбилей на "Щурците" подгряваща група са "Хората от гетото". Маричков въобще не се впечатлява от вдигнатите вежди на журналистите как така хип-хоп банда ще излезе на една сцена с него.
Снимка: Ани Петрова
От деца с "Щурците" са закърмени и Ташо и Ерсин от JEREMY?, пораснали заедно в Каварна, град, в който не може да се случи нищо друго, освен да се влюбиш в групи като "Тангра" и "Щурците".
"Имам много ясни спомени как стояхме на улицата, на пейките в парка с акустичните китари и правихме песента "Хамлет". И си спомням как един приятел Павката Хипаря, няма да го забравя, имаше тетрадка с акорди и вътре имаше много песни на The Beatles и "Щурците". Ние ги разучавахме, гледахме акордите и започнахме да учим по този начин всички песни като "Клетва", "Хамлет", "Рок в минало време" и т. н. Емблематични за българската рок музика."
Обичат ги и феновете.
"Среща" ми е най-любимата негова песен, писана за тополите до реката в Хасково. Това го чух по радиото, наистина не знаех, че е за това място."
"За мен това, което остава завинаги, са техните два албума "Вкусът на времето" и "ХХ век" и всичко, събрано в тях. Това са истинските щурци, истинският образ на Кирил Маричков като рокаджия."
"Може би "Хамлет" е свързана с много интимни преживявания, критични моменти, в които тази песен ми е носила някакъв заряд. И другата, разбира се, е "Клетва", която е актуална за всички поколения. Всички носим носталгията към миналото, съжалението, че такива хубави моменти са останали, и вярата, че има едни хора, твоите хора, които са винаги там."
"С Кирил Маричков може би сме набори или е по-млад с една година, но аз винаги съм слушал неговата музика. Световен певец, както Елвис Пресли някога пееше. При социализма много нямаше западни песни, предимно български и съветски. Самият строй беше против проникването на западното влияние в музиката, защото те пееха по същия начин, както пееха The Beatles, The Rolling Stones и други западни певци и групи. Ходил съм на всички концерти във Враца, на които са идвали. За нас това беше върхът. Всичките песни тропахме като луди, представях си, че съм на концерт на The Beatles на стадион Wembley.
Изображение: Pixabay.com
Тогава се появи това явление и народът изведнъж се почувства, че започва да живее малко по-свободно и си говорихме така: "Ей, след като вече слушаме Георги Минчев, "Щурците", на Емил Димитров баладите, явно западното влияние почва да се чувства по-осезателно". Олицетворяваше всичко друго: с дългите коси, когато позволяваха, преди това не позволяваха; тесните панталони, дънките. После държавата виде, че на "Кореком" може да печелят и да обират на хората доларите за някакви работни панталони на Запад. "Щурците" бяха най-големият бунт. Той отразяваше всичките наши мечти и идеали. Не може само комунистите да слушат западната забранена музика и да си купуват плочи, да им ги докарват в специални колети, а на нас ни пускаха Ирина Чмихова", разказва възмутен възрастен, но енергичен господин от Враца.
Някак е усетил връзката между Маричков и Елвис Пресли от годините, когато Кирчо и сестра му Люба преписват ноти от един от двамата им прочути дядовци – композитора Борис Левиев.
Научил внучетата на труд като им давал по 50 стотинки, ако препишат нотите красиво. В онези години 50-те стотинки стигат за билет за кино от 20, една лимонада и една баничка или кифла. А защо било важно малкият Кирчо да развие здравословния навик да ходи на кино?
"По едно време ми казаха: "Ела да видиш какво става! В кино "Левски" дават Бил Хейли на концерт, изпотрошили залата!". Всички ходеха на някакъв тъп филм обаче в прегледа (тогава имаше преглед) – това нещо... Отивам и аз, просто ме е срам сега да си призная, като видях счупената зала, викам: "Бе, това музика ли е, какво е това, какви са тези работи?! Виж сега Моцарт е друго нещо, Бетовен".
Обаче малко по-късно същата година, бях ученик, малък, беше през 1957 г., чух Елвис Пресли. Heartbreak Hotel. Страшно ме покърти! И си казвам: "Ей това искам да правя!". За ужас на дядо ми, който е класически музикант, започнах да тренирам да свиря буги-вуги на пианото. То не е никак лесно, между другото. Мъчих се да го направя и помня, че ми каза: "Ти чалгаджия ли ще ставаш или музикант?".
Лорд Бънди и новобранците
С Елвис връщаме лентата назад за истинския рок в минало време дори преди "Щурците". Кирил Маричков участва в първата българска рок група "Бъндараците", създадена от братята Димитър и Иван Милеви. Митко е Големия Бъндарак, а Вачо – Малкия. Към тях се присъединяват Кирчо, съученик на Вачо, и още едно емблематично име за музиката впоследствие – Петър Цанков.
С Пепи Кирил ще основе малко по-късно "Щурците", но коренът покълнал в центъра на стара София, по улиците "Джовани Горини" и "Марин Дринов". От първата е Лорд Бънди, както казват на Митко, защото го извеждали от кооперацията на количка. Бил болен. Въпреки това казармата не му се разминава.
"1962 г. той се върна от казармата с три месеца закъснение, а ние с Кирчо, понеже сме съученици едва ли не от първо отделение, или той беше вкъщи, или аз бях у тях всичките тези години. И когато се върна брат ми, взе една китара от една съседка и почна да свири сола, а той влезе в казармата с акордеон и ми беше много странно как за две години се е научил да свири толкова добре на китара. Като ни видя, вика: "Новобранци, елате да ви покажа как се свири на китара". Това беше началото на групата", спомня си Вачо в интервю за "Изотопия".
Снимка: Лора Търколева
Приживе Маричков разказва, че китарата е синя, електрическа и не е на съседката, а на някой си Рашид от Алжир. Вачо обаче не е съгласен.
"Не е синя, а кафява, просветлява и стига до жълто. Аз свирих после на синя китара, а Рашид е студент в Художествената академия, изключителен човек, напредничав. Той не можеше да свири, горкият, но беше докарал страхотна китара, електрическа, толкова красива, толкова хубава и качествена. Не беше ерзац, беше истинска. Та той като ни чу, ни даде тази китара."
Докарал я не от Алжир, а от Франция.
Изображение: Pixabay.com
За Кирил Маричков Иван Милев си спомня все хубави неща.
"Той е от много интелигентно семейство. Познавам майка му, баща му, баба му, дядо му. Като потръгна малко свиренето, майката на Кирчо ни уши еднакви ризи, изглеждахме много смешно, но няма значение. Въпросът е, че цялото семейство някак се включи в това. За хубаво или за лошо, репетирахме горе, на тавана, който беше ателие на майка му. Много хубаво, просторно, леко скосено."
Предложението на Големия Бъндарак възторгва малките момчета. "Бяхме опулени от начина, по който свири, а група е тайната мечта на мен и Кирчо, бяхме луди по рокендрола. Освен че го слушахме непрекъснато, бяхме царе на танците и още ставаме. След като Бъндарака ни назначи за група, на мене се падаше ритъм китарата, а на Кирчо бас китарата. Кирчо вика: "Защо, бе, Бъндарак, на бас?". "Защото си най-дълъг".
След това като ходехме на някои свирения, имахме една Zastava 750, от тия малките фиатчета. В нея се побираха на Пепи Цанков барабаните, двата усилвателя, аз, брат ми и двете китари. На Кирчо китарата не се побираше и той си я носеше винаги сам, но тя беше много хубава китара (и много хубав усилвател имаше) и не му беше тежко да я носи, пък и бяхме млади."
Толкова му е леко, че чак не се разбира колко може да тежи рок короната.
"Ти не разбра" е песен на The Searchers. Понеже Гошо Минчев идваше горе, в ателието, където репетираме, и я чу тази песен и взе, че написа текст. След това каза: "Идвайте в радиото да я запишем, уредил съм всичко". И наистина беше уредил. Той трябваше да изпее някаква песен върху плейбек, който е готов. Обаче се оказа, че му дават два часа през нощта. Не помня името на оператора, който записваше, но срещу една бутилка от любимото му питие коняк "Слънчев бряг" в момента, в който Гошо си свърши песента, каза: "Влизайте".
И ние нахълтахме, всеки носи по нещо, чинели, барабани наредихме. Наслагаха микрофоните и свирим ние, пее брат ми. Той имаше доста хубав глас, по-добър от Кирчо, но операторът каза: "Не става". И тогава я изпя Кирчо. Това е първата песен, която Кирил Маричков е записал в радиото по нелегален начин, по текст на Георги Минчев, музика The Searchers.
Между куплетите има един възглас "Но сега" – това е Георги Минчев. Той също участва като три пъти казва с дебел глас "Но сега" и ние продължаваме. Това е песента, като я записахме, с голяма радост излязохме навънка и се сетихме: "Защо ни е тая песен, като по радиото никога няма да я пуснат?!". Нелегално записана, освен това рокендрол от 60-те години. След това обаче имаше едно предаване "Ало, младежи, търсим таланти", във фоайето на радиото. Излязохме със същата песен. Веднага първа награда и тази песен се узакони по някакъв начин", спомня си Вачо, но въпреки това не помни да е чул "Ти не разбра" в ефир.
Ако имаш две ризи, дай едната на ближния. Ако имаш една...
"Тогава ЦУМ ни подари една риза 52-ри номер. Една риза за четирима души! Не знам на кого му щукна, разпрахме я на 4 парчета и си я разделихме.
По едно време свирихме в Търговския дом. Някакъв празник имаше. Голяма радост. След като излязохме, влизаме в нещо като съблекалня. Дойде един другар и каза: "Момчета, вие защо пеете на английски? Знаете ли, че английският език дразни средния партиен кадър?". Останахме напълно изумени. Който и да е, като го чуе това нещо, ще се стъписа и ще почне да мисли що е то", продължава с разказа Иван Милев.
Не само Кирчо, Вачо, Митко и Пепи искат да слушат музика на английски.
Във филма от 1987-а "Щурците" - 20 години по-късно" Валди Тотев си спомня 1965 г. и предаване по радиото, което очаквал с трепет. Подготвил магнетофона, за да запише Satisfaction на The Rolling Stones. "Пуснаха я и ми се скъса лентата някъде около първия куплет. Направо се разболях, така ми харесваше това парче. Жестоко."
От кинолентата научаваме как "Щурците" се сдобиват с името си и защо то има връзка с радиото. След като Кирчо и Пепи напускат "Бъндараците", се събират с Пеци Гюзелев и Веско Кисьов от "Слънчевите братя". Името "Щурците" измислили майките на Пепи и Кирчо. След три месеца репетиции четиримата отишли в "Концертна дирекция", но от там им казали, че не могат да се казват както искат, защото името много приличало на The Beatles.
"Всички обяснения, че е свързано с българския фолклор, че щурецът е символ на музиканта от народното творчество, не можаха да компенсират отрицателното отношение към The Beatles. Имаше обаче хора, които харесваха групата, и в радиото също. Нашият и досега голям приятел Димитър Керелезов, който прави много хубави текстове за наши песни, тогава беше редактор в радиото и каза: "Ще направим конкурс за име на групата чрез радиото". Получиха се стотици писма. Ние накарахме наши приятели да пишат за името "Щурците" и то спечели", признава Кирил Маричков във филма.
Снимка: БГНЕС
Предаването е "Хоризонт на вълните на младостта", своеобразният дядо на "Изотопия".
Отношенията на "Щурците" с радиото невинаги са гладки, но със сигурност са трайни. За десетилетията с комисии, промени на текстовете и заяждане за песни поднасяме извинение като удовлетворяваме желанието на младия Валди. Дано си пази магнетофона и чувството за хумор.
Без майтап – "Бъндараците" се разпадат твърде бързо. Маричков казва, че с Петър Цанков имали амбиции да правят авторска музика, не кавъри. Вачо открехва друга врата:
"Разпадането беше главно, защото Кирчо е по-особен човек. Ние с брат ми сме хулигани. Горе-долу имахме общи желания за свирене, обаче Кирил беше много по-амбициозен. Имаше един запис, в който сме се наредили и чакаме да свирим, обаче Бъндарака го няма. Седим вътре в студиото, готови, проба правим, Бъндарака се появява кьоркютук, добре почерпен. Кирчо само дето не го пръскахме с вода. На брат ми не му пукаше, че правим запис, обаче както казва Кирчо: "Той седна пиян да свири и след като изсвири нещата, се оказа, че е много класи над нас". Но не му прости за това."
Нечуваната красота на рока
И преди Иван Милев е признавал, че цигарите и алкохолът убиват брат му. Но не това го връща към музиката, когато е на 80, дори да е спрял да свири професионално след "Бъндараците". Липсват му младостта, енергията и рокендролът, който "вече не се ползва така, както трябва".
"Крадат се разни мелодии от едно време, превръщат се в други музики и това е. Тогава записвах всяка седмица по ВВС 20-те най-популярни песни в Англия. 20 песни, които като ги чуеш за една седмица... През целия социалистически строй не са създали и половината такива хубави песни, които като ги чуеш, почваш да си ги пееш. Красива работа! Разбира се, хората слушат само мелодията, докато аз слушам и барабана, и бас китарата, и соло китарата, тя е украшение."
Добрият стар рок е "нечувана красота, изблик на енергия и чувство за пълна свобода все едно ще излетиш всеки момент", убеден е Вачо Бъндарака. Пожелава си по радиото да чуе I Saw Here Standing There като една от мелодичните песни на The Beatles, за която може да се каже, че е истински рокендрол.
А как продължава разказът след песента? Очаквайте втора част на историите за безсмъртните в българския рок!
