Съгласно споразумението от Баку развитите страни трябва да отпускат най-малко 300 милиарда долара годишно до 2035 година. Парите ще идват от различни източници, включително държавни бюджети, частни инвеститори и потенциално данъчно облагане на авиационния сектор и богатите. Съединените щати и ЕС призоваха за разширяване на донорската база и включване на държави като Китай и Саудитска Арабия, които все още са в групата на развиващите се, въпреки печелившите си икономики. Китай обаче отказва да промени статута си с довода, че вече отпуска двустранна финансова помощ
Еврокомисарят по климатичната политика Вопке Хукстра, който бе главен преговарящ на ЕС, определи постигнатото като “амбициозно, необходимо, реалистично и постижимо”.
"Опитахме се да договорим справедливо за всички споразумение като вземем предвид страданията, възможностите и желанията на другите."
Според най-слабо развитите страни, които са и сред най-засегнатите от климатичната криза, постигнатото споразумение е твърде малко и твърде закъсняло. Представители на малките островни държави дори демонстративно напуснаха преговорните зали в часовете преди оформянето на крайната сделка.
Споразумението за 300 млрд. долара е "шега" и "обида", заяви представителят на Нигерия. Делегатът на Боливия изрази съжаление, че развиващите се страни са оставени сами да се справят с тежкото си положение в климатичната криза.
А представителката на Пакистан изтъкна:
"Тръгваме си от Баку със смесени чувства и натежало сърце, защото има критични пропуски в решенията, които приехме тук."
Преговорите бяха сцена на спорове и между развиващите се страни. Блокът на най-бедните поиска 220 милиарда годишно, докато Съюзът на малките островни държави - 39 милиарда. Числата не бяха отразени в заключителния текст.
Световната организация за борба с изменението на климата "Грийнпийс" осъди споразумението, заявявайки, че преговарящите са отстъпили пред интересите на страните производителки на петрол. Текстът от КОП 28 за "постепенно отказване от изкопаемите горива" е изчезнал в споразумението от Баку.
"Нито една страна не получи всичко, което искаше, тръгваме си от Баку с планини от работа пред нас." каза изпълнителният секретар на рамковата конвенция Саймън Стийл.
Надявах се на по-амбициозни резултати, каза в обръщението си генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, но допълни, че споразумението от Баку е база, върху която ще се надгражда.
