600 години назад във времето се връщаме чрез туристическата обиколка на Епископската базилика в центъра на Сандански. Тя е едно от най-значимите паметници на културно-историческото наследство на България, свидетелство за ранното християнство на Балканите.
Разположена е в центъра на града, тя е открита през 1989 година по време на археологически разкопки и датира от края на IV до началото на V век. Това е типична класическа елинистична базилика, разказва Виолета Тасева - екскурзовод пред посетители на Базиликата.
Дворът на базиликата, известен като атриум, е бил важна част от църковната архитектура в раннохристиянския период. Той е правоъгълно пространство, заобиколено от колонади, което е служело като входна зона преди основната църква.
В центъра на двора има фонтан или басейн, известен като кантарос. Този елемент символизирал пречистването. Въпреки че значителна част от декорацията на двора е изгубена, се предполага, че е бил украсен с мозаечни подове и архитектурни елементи, подобно на интериора на базиликата. И още нещо за строителството.
Базиликата е трикорабна, с дължина около 50 метра, и включва нартекс, атриум и баптистерий, продължава Виолета Тасева.
Най-голямото богатство са подовите мозайки, които покриват площ от над 500 квадратни метра. Изпълнени в разнообразни геометрични и растителни мотиви и изображения на животни, те са изработени с изключителна прецизност и представят сцени от християнската символика. Те са изпълнени в ярки цветове и се считат за едни от най-ценните образци на късноантичната мозайка в България.
Части от стените са били декорирани с фрески, макар че голяма част от тях са разрушени с времето. Намерени са надписи на гръцки език, които хвърлят светлина върху строежа и функциите на базиликата. Епископската базилика е била важен религиозен и обществен център. Откритите епиграфски надписи и декоративни елементи потвърждават значението ѝ в епохата на ранното християнство.
Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино