По-голяма концентрация на микропластмаса по черноморското крайбрежие и морското дъно се наблюдава при липса на пречиствателни станции. Голямо замърсяване има край Созопол. Пробите от плажа показват, че в килограм пясък се съдържат над 400 частици, а от морското дъно - над 1000.
Това установи проучване на учени от Лабораторията по морска екология в Созопол към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Докторантът Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов са взели проби от седиментите на плажове и морското дъно както от залива, така и от устието на река Ропотамо и Маслен нос.
Изводите са, че най-сериозно е замърсяването в урбанизираните територии. Микропластмасата се утаява на морското дъно и може да остане там много дълго, посочи докторантът Никола Бобчев. Той застъпва по-задълбочено темата за микропластмасата в мидите в дисертацията си. За целите на проучването ще бъдат изследвани 400 екземпляра миди, рапани и барбун, за да се провери как микропластмасата, погълната от един организъм, може да мигрира в друг, обясни Бобчев.
Микропластмасата представлява пластмасови частици с размер под 5 милиметра – между 1 микрометър и 5 милиметра. Те могат да бъдат с нормалната си големина, създадени от индустрията, като броката, например, но много частици се отделят от нишките от синтетичните материи от дрехите ни, каза още той.
Вече на дневен ред е стои предприемането на мерки за ограничаване на разпространението на микропластмасата, като пример даде Франция, която изисква от 2025 година пералните да бъдат оборудвани със специален филтър, който да не допуска нишки от дрехи да попадат в отпадните води.
Чуйте повече от интервюто на Валери Великов с Никола Бобчев.
