Централната банка на Турция понижи основната си лихва за първи път от почти две години, след като потребителската инфлация в страната показа признаци на отслабване, като в същото време тя каза, че бъдещите стъпки за по-нататъшно облекчаване на паричната политика ще зависят от постъпващите данни за цените, съобщава Блумбърг и Ройтерс.
Комитетът по паричната политика на банката, ръководен от нейния управител Фатих Карахан, намали в четвъртък водещата си едноседмична репо лихва до 47,5%, след като за осем поредни месеца я задържа на ниво от 50 на сто.
Въпреки че намалението беше по-голямо от прогнозирано от повечето анализатори понижение със 175 базисни пункта (с 1,75%), паричните власти в Турция същевременно стесниха така наречения "лихвен коридор" до 300 базисни пункта от 600 пункта - стъпка, която инвеститорите казаха, че се счита за сигнал за по-сдържана политика на разхлабване на лихвените ставки.
Централната банка също така каза, че днешното решение не означава непременно, че лихвените проценти ще продължат да се понижават по време на бъдещи заседания.
"Комитетът ще взема решенията си предпазливо, от среща на среща, с фокус върху инфлационните перспективите", посочи след края на заседанието Турската централна банка. Тя също така подчерта за наличието на "спад на основния инфлационен тренд" през последния месец на годината и забавяне на вътрешното търсене.
Анализаторите бяха разделени относно размера на очакваното намаление при липсата на ясни насоки от страна на централната банка. Deutsche Bank и JPMorgan Chase & Co. очакваха по-малко по размер понижение бна турската лихва, докато Citigroup Inc. прогнозира, че основната лихва ще бъде намалена с 250 базисни пункта точно до 47,5%. Други, включително Goldman Sachs Group, пък не очакваха лихвени съкращения до следващата година.
Основните стълбове на централната банка за оформяне на политиката са инфлационните очаквания и основната месечна инфлационна тенденция. Но сезонно коригираната месечна инфлация се ускори през ноември, докато инфлационните очаквания продължават да остават по-високи от целите на централната банка за следващите 12 месеца, отбелязва агенция Блумбърг.
По-рано тази седмица турското правителство обяви, че ще повиши минималната работна заплата с 30% през 2025 г. - ход, който беше в съответствие с пазарните очаквания и който, според инвеститорите, ще помогне да се поддържа търсенето под контрол.
За последно Турската централна банка понижи референтния си лихвен процент през февруари 2023 г. Това беше по време на период на изключително разхлабена парична и лихвена политика (политика на ниски лихви), прокарвана от президента Реджеп Ердоган. Много икономисти обвиниха тогава евтините кредитни стимули за солидното нарастване на инфлация.
Икономическото ръководство в страна обаче претърпя размествания, след като Ердоган беше преизбран на президентския пост през миналата година, след което изостави политиката на свръхниски лихви. Новият екип на централната банка, назначен от Ердоган, повиши лихвите от едноцифрено ниво до цели 50 на сто.
