"Следва изпълнението на Жана Янева!…", но, докато звучи в главата на зрителите красивият глас на Мария Илиева, която дава живот на думите на Дамян Дамянов и на всеки му, се иска да остане тази нощ, всъщност виждаме нея – високата, руса актриса, с която киното в действителност е портал към различни светове.
Стефания Кочева се занимава с театър от 11-годишна, снима в холивудски продукции– например в "Черната Далия" на Браян де Палма, а след НАТФИЗ – заминава за Лондон, при това по любов. Сериалът "Отплата" обаче я връща отново тук. У дома. Участва в "Порталът", но и в сериалите "Скъпи наследници", "Столичани в повече", "Стъклен дом", а последно я гледахме в "Тревожност". Част е от Сатиричния театър, където се влюбва всеки път преди представление – в играта, в живота, в трепета.
"То усещането е подобно, тези пеперуди в стомаха, когато чуеш зад завесата как публиката още не е притихнала", обяснява Кочева в "Кино с думи".
Когато започва своя път към театъра като дете, изобщо не си представя, че ще бъде актриса, приема актьорската школа като свое хоби. Дори отказва да ходи в началото, но родителите ѝ настояват, защото искат да пречупят вроденото ѝ стеснение.
"Беше ми трудно в началото да осъществя контакт, но много се влюбих в самите хора – Петър Будевски, Петър Върбанов, Весо Калановски. Те са ми – аз съм им го казвала – като бащи, паралелни, които са ме възпитавали и изграждали и на тях дължа страшно много. Никога няма да спра да го повтарям", допълва още Стефания. За актрисата тъкмо те са хората, които помагат за изграждането на ценностната система на едно дете. С тях тя е споделяла, в тях се е вслушвала още преди да навлезе в тийнейджърските си години.
Едва в 12-и клас Стефания Кочева решава да кандидатства в НАТФИЗ – нещо, което изненадва дори самата нея. Дотогава в нейните представи тя ще се занимава с архитектура, затова и ходи на уроци по математика и рисуване. В един момент обаче осъзнава, че не може да си представи друго усещане освен това да бъде на сцена.
Харизмата според нея е от изключително значение в професията на актьора. Талантът също, но трябва и много работа. Последователността и постоянството са ключова съставка за това актьорът да върви към реализация, той трябва непрестанно да се развива.
Стефани Кочева се учи много и от по-възрастните си колеги, особено от тези, които се ръководят от вътрешния си импулс, за които сякаш всяко излизане на сцена им е като за първи път. Това – както казва актрисата – много я вдъхновява.
Тя самата е от хората, които взимат важните решения в живота си за секунди, за другите може и да ѝ трябва повече време. И сега не съжалява за нито един животоопределящ избор, който е направила до момента. Винаги обаче се притеснява и има усещането за предизвикателство, когато нещо ново ѝ предстои. Това, разбира се, не ѝ пречи да "изцеди" максимума от себе си и да се вложи напълно в това, което прави, но винаги с мисъл за това как да разпредели енергията си правилно.
Играта в театъра, твърди Стефания, ти взема страшно много физически, но те зарежда емоционално, мотивира те, дава ти любов. Реакциите и контактът с публиката е най-същественото за актьорите на сцената.
Според актрисата ние сме тези, които се променяме и пречупваме информацията, която преминава през нас, всеки път, когато се наслаждаваме на едно изкуство. Особено ако то извира от света на киното.
"Ние носим информацията всъщност и от нас си зависи в дадения момент от каква информация точно имаме нужда" – казва Стефания. – Аз обожавам да правя кино, телевизия, просто обожавам. Това ми е на мен може би най-голямата страст", продължава тя.
Това, което истински я запалва и я провокира да кандидатства в НАТФИЗ, е тъкмо "кошерът в киното, в който всеки си върши своята работа". Още като ученичка Стефания често снима като статист в американски продукции и работата пред, а и зад камера я пленява. Харесва ѝ идеята, че толкова много хора се обединява около една цел, като пчелички, които жужат и се трудят за общата пита с мед.
Затова и е изключително важно да си отговорен в този занаят, да си професионалист, разяснява Кочева.
Неслучайно се гневи искрено, когато се намери някой, който да сложи катран в кацата мед, най-често по линия на шуробаджанащината
И все пак трудът ни – смята Стефания – трябва да е невидим, това е добре свършена работа, защото разказаната с лекота история, било тя и драматична, е истински въздействащата.
"Човек може би трябва да е малко по-разсъдлив, да не се пуска по плоскостта на омразата и злословеното. Може би ще е много по-лесно, ако подхождаме с малко повече любов във всяко едно отношение – във всичко и с всеки, ако се обичаме. То от нас тръгва, ако себе си обичаш. (…) Ето тогава със сигурност биха с променили нещата. Това не е някаква романтична мисъл, не са празни приказки, аз абсолютно вярвам във всяка една дума от това, което казвам за любовта. Ако се обичаме повече, всичко ще ни върви по-леко. Ще ни е по-лек животът, ще ни е по-леко да сме хора и по-леко ще минаваме през трудностите си", казва още Стефания Кочева, за която основната движеща сила е любовта към себе си. Отсъства ли тя – появяват се страх, срам, злоба, агресия, завист.
За смисъла на здравословния егоизъм и изкуството, като терапия; за самостоятелната работа на актьора и стъпването му в образ; за моделирането на персонажите и психоанализата, която преминава през актьора, а и през публиката по време на един спектакъл, филм или сериал; за "Тревожност"-та и за работата на Стефания в продъшкън офиса на "Рамбо" 5 в Киноцентъра в Бояна; за това колко е полезно да знаеш как работи всъщност машината кино и какви микровселени крие в себе си – чуйте в звуковия файл.
