Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата.
"Българските шевици ме свързват с моите корени", сподели тя.
Най-емблематичните символи в българските народни шевици са елбетицата - слънчев знак, символизиращ хармония и разбирателство, и канатицата – родов символ, който се среща както във везбата, така и в килимарството и грънчарството, поясни тя.
Шевиците били поставяни в крайните части на дрехата, защото предците ни са смятали, че през отворените краища на дрехата може да излезе добрата сила или да влезе нечиста такава. Това са границите между собственото пространство на човека и околния свят, коментира Даниела Дичева в предаването "Преди всички".
Според нея връщането на съвременните българи към дрехи с шевици се дължи на "нуждата на българина да се завърне към духовността, защото българските шевици са пропити с много дух, носят окултност и чрез изработването им може да се закодира послание за здраве, късмет и берекет".
Дичева изработва шевици във вид на пана, които поставя в рамки от дърво. Тези бродерии могат да бъдат част от съвременния интериор или аксесоар от модерното облекло, като чрез визуален контакт можем да се докосваме до енергията на това древно знание и да общуваме с корените си, изтъкна тя.
"Българските народни везби трябва да бъдат възраждани, но внимателно, с разбиране, усет, чисти ръце и най-вече – с чисто сърце", смята Даниела Дичева, която бродира шевици от 9-годишна.
"За мен везането е начин да се свържа със себе си."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
