"Реформирането на съдeбната система и борбата с корупцията са поставени на масата и са определящи за начина, по който ще функционира редовно правителство, ако го има". Това обясни пред БНР Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи.
Правната комисия в НС подкрепи 11 законопроекта. Два от трите законопроекта за промяна в Закона за съдебната власт - на ПП-ДБ и "Възраждане", са свързани с избора на обвинител №1, насрочен за 16 януари. Предвижда се спиране на процедурата заради изтеклия мандат на ВСС, лимитиране за избора на временно изпълняващи функциите главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища и по-сложна формула за прегласуване на избран главен прокурор, ако президентът наложи вето след първото гласуване.
Доста вяло премина целият дебат, ако изобщо може да го наречем дебат, посочи Биляна Гяурова.
"В законопроектите на "Възраждане", ПП-ДБ и ИТН са включени завишаване на изискванията към главния прокурор и налагане на ограничения на ВСС с изтекъл мандат да избира главен прокурор.
Има и един голям законопроект, който беше качен в края на годината за обществена консултация, която изтича днес. Министерството на правосъдието трябва да започне да преглежда всички коментaри, които са постъпили, да направи сравнителна таблица, в която да бъде отбелязано какво се приема. Да мине всичко през Министерски съвет, за да бъде изпратено в парламента.
Чуха се заявки, че промените, свързани с избора на главен прокурор, ще се минат по късата писта и че могат да са факт до края на тази работна седмица. Не е добра практика да се пришпорват процедури за важни нормативни документи. Очевидно НС се опитва да санира собственото си нежелание да произведе избори на ключови органи в съдебната власт, които са с изтекли мандати".
Тя коментира дали безпроблемно може да се приложи формулата, заложена в промените, предложени от ПП-ДБ, свързани със специфично мнозинство в случай на президентско вето.
"Тази формула би работила безпроблемно, ако имахме ВСС, където мнозинството е избирано от съдии и конфигурацията е различна. Но КС отмени тези промени в Конституцията. Тази конструкция не е невъзможна, но е по-трудно приложима. Изисква повече време и дискусии".
Биляна Гяурова анализира и позицията на Съюза на съдиите, които напомнят, че останаха без парламентарен и институционален отговор големи скандали, като този с Пепи Еврото и Нотариуса.
"До каква степен този парламент ще продължи да се занимава с тези казуси е обвързано и с това дали ще има редовно правителство. За да може тази дълбока държава да продължи да оказва влияние, тя трябва да бъде подкрепена от дълбока съдебна система. Ако се стигне до редовно правителство, парламентът ще се задълбочи в тази посока.
Един работещ парламент означава организиране на процедури, включително и за промени в състава на Антикорупционната комисия. Това е публичен натиск. Той може в един момент да даде плодове. Късите животи на парламента не дадоха възможност резултатите от този натиск да се проектират в другите системи. Необходимо е малко повече време и стабилност от гледна точка на законодателна и изпълнителна власт, за да не останат тези казуси само статистика.
Съдебната власт е крайно време да бъде малко по-активна, а не реактивна. Проактивност би дала силен сигнал към обществеността".
Това обаче ще зависи и от това кой ще е главен прокурор, посочи Биляна Гяурова.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
