Илон Мъск - един от наследниците на т.нар. магнати разбойници, изградили икономическото могъщество на Съединените щати през 19-ти и началото на 20-ти век - все повече затвърждава усещането, че е тръгнал на кръстоносен поход срещу либералната демокрация не само във втората си родина - Америка - но и в Европа.
Освен, че нагази в предизборната кампания в Германия, Мъск реши, че ще сваля лейбъристкото правителство във Великобритания - заради овехтял скандал с масови изнасилвания от банди пакистански имигранти. Не пощади обаче и доскорошния си приятел на Острова - популиста Найджъл Фарадж - не ставал за лидер на антисистемната си партия.
Премиерът Киър Стармър обвини Мъск, че разпространява лъжи и дезинформация и че дори не знае какво се случва в Обединеното кралство.
Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с политическия анализатор от Би Би Си Роб Уотсън по темата.
- Дали "специалните" американско-британски отношения не се превръщат в "специална" американско-британска конфронтация?
"Очевидно е, че за Обединеното кралство, също както и за останалите европейски съюзници на Съединените щати, настъпващата ера на Тръмп и Мъск - нека така да я наречем - носи със себе си множество проблеми. Още от края на Втората световна война абсолютен крайъгълен камък във външната и вътрешната икономическа политика на Обединеното кралство са много близките отношения със Съединените щати. Това досега се дължеше на факта, че като цяло можехме да се разберем с който и да било американски президент и с екипа му. Защото техният мироглед предполагаше, че Западът трябваше да е единен срещу заплахите от Съветския съюз и от където и да било. С ерата на Тръмп и Мъск това става страхотно трудно. Почти сюрреалистично изглежда.
- Какво мотивира Илън Мъск да се намесва по този начин?
- Доста възможни обяснения има. Едно от тях е, че го прави просто защото може - защото е толкова богат и могъщ и защото притежава платформата Х. Негови близки пък обясняват, че смята Великобритания за люлка на либерализма и че е тръгнала в погрешна посока - позволила е твърде голяма имиграция и твърде много мултикултурализъм. И той се противопоставя на това.
Налице е също и елемент на английско наследство - прабаба му по майчина линия е била от Ливърпул. Това го свързва по някакъв начин с Острова. Може и това да е обяснението защо го прави. Вижте му постовете в Х! Твърди, че е имало "престъпно прикриване" на вълна от изнасилвания на бели жени от азиатски банди - от мъже с пакистанско потекло.
Да, скандалът с бандите изнасилвачи, беше искрата, която подпали тази война на думи и Мъск беше обвинен, че свободно говори за страна, която не познава добре. Но хората в България, например, с които разговарям, задават въпроса защо британците са толкова разгневени на Мъск и смятат, че се меси във вътрешните им дела при положение, че може би има право да говори за прикриване на скандала със сексуално насилие. И че какво лошо има в това един човек да изразява толкова публично мнението си, макар че все пак Мъск не е просто "един човек"...
Принципният въпрос е дали богати чужденци, а Мъск е именно такъв за Обединеното кралство, имат право да се месят в политиката на страни, в които не живеят. Хората са на различни мнения. Като цяло онези, които са съгласни с някои позиции на Мъск, не виждат нищо лошо в поведението му. Други обаче смятат влиянието му за зловредно, искат той да бъде държан настрана.
По въпроса за сексуалното насилие над бели момичета от банди мъже от пакистански произход Мъск обвинява премиера Киър Стармър, че е апологет на изнасилванията и че е участвал в замитане на проблема под килима. С основание много хора тук се ядосват, защото Мъск очевидно не следи достатъчно отблизо събитията на Острова. Защото са проведени множество разследвания с доста осъдени. Никой сега не оспорва, че е имало проблем и че може би още го има.
Всеизвестно е, че някои разследвания са установили, че местни власти - полицията и някои политици - са се опасявали, че мащабна кампания срещу такива изнасилвачи е могла да им докара обвинения в расизъм. Създавали са фалшиво усещане за социална сплотеност в името на социалния мир. Правителството сега дава да се разбере, че реакцията на Мъск е закъсняла. Всеки знае какво се е случило и са взети мерки.
- Очевидно Мъск не харесва Стармър и лейбъристите, но какво може да се каже за положението, в което са торите и "реформаторите" на Найджъл Фарадж?
- Мнението на британските политици за Мъск зависи от това доколко той може да е полезен за техните каузи. Доста политици подхождат предпазливо, защото Мъск е непредсказуем. Но пък някои си казват, че след като повдига въпроси като свободата на словото например, това би се харесало на техните избиратели. По-добре тогава да не спорят с него.
Тези дни разговарях с един наскоро оттеглил се в пенсия дясноцентристки политик. И той ми каза следното: "Илън Мъск е безспорно фантастичен предприемач, много умен човек е. И по-добре британските политици да избягват да си имат работа с него."
Британските политици и британското общество вкусиха от това, което ги очаква занапред с най-надеждния им съюзник - Съединените щати - начело на които е на път да застане непредсказуем човек на настроения. Освен това британците тепърва ще си блъскаме главите какво да правим с хора като Илън Мъск - да правим ли нещо, или нищо да не правим. Дали да не го игнорираме просто?! Остава и проблемът с политизирането на изнасилванията на бели жени от пакистански мигранти. Предполагам, че и самите жертви не са искали това да се политизира, но така се получи.
- В този ред на мисли колко е опасно известен, богат, могъщ човек като Мъск да се меси във вътрешните дела на други държави?
- Всички си задават този въпрос - журналистите, политиците, обикновените хора. Принципно гледните точки са две. Едната е, че това не е нещо ново. Богатите и могъщите поне от 100 години се опитват да влияят на политиката - и в западния свят, и отвъд него. Хенри Форд е бил пример за това. Но с времето сме се справяли с такива ситуации. Понякога се опитваме да се харесаме на богатите. Понякога се страхуваме от тях. Понякога се караме с тях.
Смята се, че ситуацията с Мъск и с другите технологични богаташи е същата като с петролните и автомобилните магнати отпреди век и повече. От друга страна обаче не може да не се отбележи разликата, която представляват средствата за комуникация, които използва Илън Мъск. Повече от 200 милиона последователи има в Х. Хенри Форд не би могъл да се мери с него.