В Германия тази седмица Илон Мъск покани да говори в неговата платформа "Екс" Алис Вайдел, съпредседателката и кандидатка за канцлерския пост на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".
"Моментът не е избран случайно: шест седмици преди предсрочните парламентарни избори", припомня професорът по политически науки в университета в Трир Уве Юн:
"Единствената цел на това събитие беше да насочи прожекторите към "Алтернатива за Германия" и да генерира повече интерес и рекламни приходи за платформата на домакина Илон Мъск. Не забравяйте, че феновете на популистите са по-скоро в "Тик-Ток", "Фейсбук" и "Телеграм", а не в "Екс". Надеждата е, че след този разговор ще се заговори повече за "Алтернатива за Германия", и че тази партия ще стане по-приемлива за публиката в "Екс". Все пак домакин на събитието беше съветник на американския президент и един от най-успешните бизнесмени в света. Вайдел, разбира се, използва възможността да изрази тезите на нейната партия в основните теми миграция и икономика, които за публиката в Германия са добре познати. Останах с впечатлението, че въпросите и отговорите бяха предварително уговорени."
"Имам чувството, че Илон Мъск предвкусва силата на политиката", отбелязва политологът проф. Щефан Бирлинг от университета в Регенсбург. Според него интересът на Мъск към Германия се дължи на водещата икономическа и финансова роля на страната в ЕС.
Запитан може ли интервюто с Алис Вайдел да повлияе на решението на германските избиратели за кого да гласуват на 23 февруари, проф. Бирлинг посочва:
"Не вярвам. Дълго време германците се възхищаваха на Илон Мъск - той е един от най-значимите икономически визионери на нашия век, революционер във финансовата област с разплащанията в интернет, в космическата индустрия, в автомобилостроенето. Мъск е автор на впечатляващи нововъведения и това безспорно буди възхищение. Но в момента много германци му обръщат гръб, заради прекалено грубата му намеса в нашите избори, при това без да познава германската политика. Може би ще помогне малко на "Алтернатива за Германия", но това няма да има голямо значение за изборите."
След разговора между Мъск и Вайдел стана ясно, че Бундестагът проверява евентуално нарушение на медийното законодателство.
"Проверява се дали този разговор, който може би е бил платен, не прикрива дарение за партията от Съединените щати, т.е. от държава извън ЕС. Рекламните тарифи на "Екс" са сравнително високи, а разговорът от над един час беше на практика реклама за "Алтернатива за Германия", която се намира в предизборна кампания. Германското законодателство допуска предизборна финансова помощ само от държави в ЕС", обяснява проф. Уве Юн.
Защо за Мъск е важно да подкрепя "Алтернатива за Германия" и изобщо да се меси в предизборната кампания?
"Илон Мъск е неформален съветник на американския президент Доналд Тръмп. Очаква се дори да заеме висок пост в неговата администрация. Борбата с бюрокрацията, с която ще се занимава Мъск, е едно от основните обещания на Тръмп от неговата кампания. Така че е разбираемо, че Мъск и Тръмп се стремят към партньорство с европейски партии, които споделят тяхната идеология. Знаете за тесните връзки с Джорджа Мелони и нейните "Италиански братя". Предполагам, че тандемът Тръмп - Мъск вече е поздравил Херберт Кикъл в Австрия, който се е устремил към канцлерския пост. Или с други думи - върви процес на създаване на алианс на десните популисти от двете страни на Атлантика и Илон Мъск е водещата фигура в този процес", подчертава проф. Юн.
Може ли ХДС/ХСС да последват примера от съседна Австрия?
"Според мен е изключено. Видяхте съвсем скоро, че санитарният кордон не падна след сложните избори в Източна Германия, където възможните управляващи коалиции не бяха много. Фридрих Мерц, председателят на Християндемократическия съюз, продължава да е категоричен, че няма да работи под никаква форма с "Алтернатива за Германия". Маркус Зьодер, лидерът на посестримата баварска партия ХСС, също е непоколебим в тази позиция."
Но може би по отношение на бъдещата управляваща коалиция в Берлин след предсрочните избори има раздвижване. Тази седмица започна с традиционната среща на партийния елит на баварския Християнсоциален съюз, посестримата партия на християндемократите на Фридрих Мерц. Двете партии този път сравнително бързо се обединиха около канцлерската кандидатура на Мерц. Но пък председателят на ХСС и министър-председател на Бавария Маркус Зьодер не спира да повтаря, че управление със Зелените след изборите на 23 февруари е немислима, защото зеленият министър на икономиката Роберт Хабек бил виновен за икономическите несгоди на германците. Мерц беше официален гост на конференцията в Бавария и противно на досегашните му изявления като че ли започва да се колебае дали предпочита Зелените за партньор в Берлин. Може ли вероятният бъдещ канцлер Мерц да се откаже от коалиционни преговори с партията на Хабек?
"Не, не може, най-малкото защото би се изправил срещу мощни водещи политици в неговата партия, които смятат, че Зелените са добър избор на коалиционен партньор. Говоря предимно за министър-председатели на федерални провинции, където християндемократите управляват заедно със Зелените, при това добре.
Християндемократите не са съвсем сигурни, че могат да направят коалиция със социалдемократите, въпреки че това май е най-желаната управленска формула. Но според мен нова голяма коалиция е трудно постижима. Различията, особено в социалната сфера, са много големи. Различия има и в отношението към Русия и войната срещу Украйна. В същото време обаче и в редиците на ХДС, партията на Ангела Меркел, също има приятели на Москва.
Фридрих Мерц наскоро изрично подчерта, че в отношението към Русия християндемократите споделят много повече позиции със Зелените, отколкото със социалдемократите. Известно е, че Мерц иска да увеличи военната помощ за Украйна, а канцлерът Шолц наскоро дори отказа нов пакет помощ с аргумента, че в този момент това не било наложително. За Мерц дори доставката на ракетите "Таурус" не е табу", коментира Уве Юн.
Всъщност, приятели на Москва има в почти всички основни партии в Германия. Но най-вече в най-младата партия - левия популистки "Съюз Сара Вагенкнехт" и, разбира се, в "Алтернатива за Германия". Така се връщаме към първоначалния повод да говорим днес за Германия - откритата, подплатена със серия постове на Илън Мъск в неговата платформа "Екс" подкрепа за крайнодясната популистка формация на Алис Вайдел, където тя му гостува в четвъртък вечерта. Ако продължим мисълта на проф. Уве Юн, че тандемът Тръмп-Мъск се стреми към популистки съюз с европейските им съмишленици, колко си приличат феновете на Тръмп и избирателите на "Алтернатива за Германия"?
"Привържениците на Тръмп и избирателите на "Алтернатива за Германия" произлизат от един и същ социотоп. Те имат много сходен социален произход, което всъщност важи за всички избиратели на крайнодесни популисти - дали ще е Тръмп, или Найджъл Фарадж, или преди това Борис Джонсън, Марин льо Пен или Алис Вайдел. Тези хора обикновено са с лошо образование, страхуват се от бъдещето, от технологичните иновации, от имигрантите. Те усещат, че обществото се променя, но не могат да си обяснят модернизацията и това ги притеснява", отговаря проф. Щефан Бирлинг.
Колко опасно за демокрацията е обвързването на големите пари с политическа власт?
"Не мисля, че голямата опасност идва от парите. Дори милиардерите имат право свободно да изразяват своето мнение. Според мен голямата опасност идва от растящия страх, а оттам и недоволство в западните общества, с които традиционните партии не могат да се справят. Най-големият страх е от имиграцията, но не е за подценяване страхът от икономическата стагнация, от краха на големи индустрии и закриването на работни места. В същото време е притеснително, че избраният американски президент дава толкова много власт в ръцете на Илон Мъск. Но пък аз не мисля, че това ще продължи дълго. Защото в слънчевата система на Тръмп може да грее само едно слънце. В момента, в който Мъск се опита да измести "слънцето" Тръмп, този велик нов лидер на Америка, Тръмп ще го изхвърли като мръсно коте от Белия дом. Помните ли Стив Банън? И той беше много приближен стратег на Доналд Тръмп по време на първия му мандат, но изхвърча от Белия дом, защото стана прекалено популярен, а сп. "Тайм" дори го извади на корицата, представяйки го за "тайния президент". И още нещо. По някои теми вижданията на Тръмп и Мъск се разминават. Мъск иска да изстреля Америка в бъдещето на изкуствения интелект и автономните автомобили. За тази цел на Америка са нужни най-будните умове на света. А Тръмп спечели изборите с обещанието, че ще затвори границите", подчертава проф. Щефан Бирлинг.
И все пак, обвързването на медийна и финансова мощ с висок административен пост и намесата във вътрешните работи на суверенни държави, не е ли взривоопасна смес, която подкопава основите на демокрацията, както го виждаме в Унгария, вече все по-често в Словакия, а преди това и в Полша?
"Решаващо ще бъде колко устойчиви на натиск са западните демокрации. А аз мисля, че те имат много повече съпротивителни сили, отколкото ни се струва в момента. Освен това демокрациите в Западна Европа са все пак по-силни в сравнение с младите свободни общества в Източна Европа. Илон Мъск разполага с огромен брой последователи в неговата платформа "Екс", които той облъчва с десетки постове на ден.
В същото време обаче Мъск постепенно губи публика. Да не забравяме, че традиционни медии като "Вашингтон пост", "Ню Йорк таймс" или CNN не си поплюват и не пестят критика към олигархичното овластяване на милиардера. Такава тенденция се наблюдава вече и в Германия. Хората не са глупави и разбират, че Мъск може да е обаятелен оратор, но с повърхностни знания за нашата страна. Затова не мисля, че неговите изяви представляват сериозна заплаха за демокрацията. Бих наблюдавал по-скоро борбата за надмощие между двата петела - Тръмп и Мъск", допълва Бирлинг.
Могат ли овластените популисти да оправдаят очакванията, заради които печелят в момента избори в различни държави по света? И няма ли именно властта да ги провали?
"Не бива да се заблуждаваме, че след мандата на Тръмп всичко ще се върне както е било. Традиционните партии просто трябва да се захванат с темите, които изстреляха Тръмп и подобните нему във властта. Пред тях стои задачата да намерят рецепта срещу безразборната имиграция, да успеят да се разберат за нова регулация на международната търговия, да преодолеят зависимостта от китайския пазар. Видяхме също така, че популистите могат и да губят. Преди четири години Тръмп не беше преизбран. След Брекзит във Великобритания също настъпи обрат. Така че популистите трябва да докажат дали могат да издържат на изпитанието на властта, а опитът досега показва, че това не им се отдава. Силата на популистите е в опозиция, когато могат да критикуват на воля. Но един път натоварени с отговорността на управлението, те се сблъскват челно с реалността и цветущите им обещания изведнъж се оказват мисия невъзможна."
