Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща единната същност на Бог Отец и Бог Син – Иисус Христос).
Роден през 295 г. в Александрия, светецът още в детските си години проявява способности, които по-късно ще го определят като духовен пастир и ревностен борец срещу ересите. Често го виждали да си играе на епископ и да кръщава приятелите си в морските води. Едва 23-годишен Атанасий Велики е ръкоположен за дякон, а през 325 г. на Никейския Вселенски събор успява да се противопостави на привържениците на арианството и да наложи учението за Светата троица. Година по-късно светецът е ръкоположен за архиепископ на Александрия, но борбата му с църковните ереси продължава през целия му земен път, а тя е и причината, поради която свети Атанасий се запознава със свети Антоний и става негов ученик. Фигурите на двамата светци ще останат обвързани в църковно-исторически, духовен и фолклорен аспект чак до наши дни.
"В народните вярвания обаче, съществува представата, че са били братя, и дори – близнаци, а техните дни са свързани с определени ритуали и вярвания, в които са вплетени предхристиянски представи за света, магичност, както и елементи от самото християнство", обяснява доц. д-р Веселка Тончева – етнолог, етномузиколог и музикален антрополог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, и пояснява:
"В действителност св. Антоний и св. Атанасий, според християнската доктрина, са се познавали. Те са учител и ученик, свети Антоний е по- възрастен с цели 44 години. Освен това знаем, че е бил лечител, което се прехвърля по някакъв начин и върху другия светец. От тази идея се ражда и представата в нашия фолклор, че двамата са бащи – покровители на чумата. А самата във фолклора ни има почти демоничен характер", казва доц. Тончева и пояснява, че "до нея се нареждат и "баба шарка" , "епилепсията" и редица други болести.
Всичко това води до появата на нови характеристики на светците. Една от тях е народното вярване, че двамата братя са изковали верига, с която са вързали чумата. По тази причина самият Атанасовден е съпроводен от много ритуали и обреди, свързани с коварната болест, която във фолклорните представи е приела характеристиките на реален човешки персонаж. Наричали я "лелката", за да не я повикат, ако споменат името й, а на Атанасовден изпичали хляб, който намазвали с мед, петмез или маджун, за да я нагостят със сладко и по този начин да я умилостивят.
"Двамата светии получават образа и на ковачи", споделя доц. Тончева и допълва:
"Съществуват и други легенди и предавания. Едното от тях е свързано с това, че те са открили клещите. Представата е била, че преди това хората са бъркали с голи ръце в пещите, а всичко това е било много болезнено. Според нашия фолклор единият от светиите вижда едно легнало пред ковачницата кученце с кръстосани лапи. Така му идва идеята да направи клещи, с които да се бърка в огъня. Другата версия описва как свети Атанасий бъркал с голи ръце в огъня и така хората разбрали, че той притежава някаква сакрална сила".
Доц. Веселка Тончева обяснява, че причината за вярванията и представите би трябвало да се търси в естественото желание на човека да открие сигурност в един несигурен свят, "да си обясни света и да намери механизмите, с които да се справи. Фолклорното мислене борави с мистичност, магичност и митологични модели с някакъв вид прагматичност", завършва доц. Веселка Тончева.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, личен архив на доц. Веселка Тончева, blog.etar.bg, архив
