Това каза в интервю за БНР гл. ас. Ивана Николова от Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Тя изрази съмнения, че новоизбраният американски президент "ще предприеме радикални мерки", но допълни, че "реториката му е показателна, че може би е дошло време за промяна".
Американският изолационизъм е в голямата си част изолационизъм от европейските работи. Има такива периодични колебания, но те рядко се изразяват в президентството, "тъй като президентът обикновено е интернационалист – за по-голямото ангажиране на САЩ в световните работи", посочи тя.
По думите ѝ, САЩ са били ангажирани със своите съседи в Южна и Централна Америка, както и в Далечния изток преди да бъдат ангажирани в Европа, а след края на Втората световна война не е имало президент, който да е изолационистки настроен.
Според нея отиващият си американски президент Джо Байдън, който приключва своята политическа кариера на преклонна възраст, е "продукт на една друга ера".
И Картър, и Байдън са умерени демократи, и двамата са президенти в икономически преломни времена, направи паралел тя с наскоро починалия бивш американски държавен глава Джими Картър. Джими Картър е сред много активните бивши президенти в сферата на хуманитаристиката след напускането на Белия дом, добави Ивана Николова и отбеляза, че Тръмп е бил един от първите критици към "наследството на Картър, специално по отношение на Панамския канал".
Джо Байдън дойде на власт в много сложен момент. Цената беше инфлацията – това остава прясното наследство на Байдън в очите на американците, обясни историкът.
"С времето ще отмре тази "мания" по инфлацията и ще бъдат оценени многото закони, които Байдън успя да прокара през разделения Конгрес."
Във външната политика нещата са много сложни, защото събитията се развиват в по-дългосрочен план от един президентски мандат от 4 години. След години ще помним как се е развил конфликтът в Украйна изцяло, как се е развил конфликтът в Газа изцяло, а не кой е бил президент и до коя дата, коментира Ивана Николова в предаването "Събота 150".
"Байдън завърши с примирието в Газа, въпреки че се спори доколко влиянието на Тръмп е оказало много по-голяма роля. Това беше политическа цел на Байдън и той я постигна."
Америка не е същата, каквато беше 2016-а при първото идване на Тръмп на власт, изтъкна историкът. Николова набеляза фигури като Джей Ди Ванс и Доналд Тръмп – младши, "станал доста по-активен в политиката", като знакови за бъдещето на републиканците, но изрази скептицизъм относно дългосрочното партньорство между Доналд Тръмп и Илон Мъск.
"Тази олигархия ще продължи да съществува и след Тръмп. Говорим за хора, които са мултимилиардери. Илон Мъск притежава над 400 милиарда долара, ни казват анализаторите, което е невъобразима сума, това е много власт."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
