Разговор с д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През 2025 г. се навършват 1170 години от създаването на глаголицата от светите братя Кирил и Методий. Именно затова, 2025 г. ще бъде Година на глаголицата в Националната библиотека.
Д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”, е особено свързана с темата за глаголицата. По нейна инициатива тази година ще бъде наречена Година на глаголицата, защото се отбелязват 1170 г. от създаването на глаголицата, въпреки че все още годината на създаването на глаголицата е спорна. Има обаче доказателство в текста “За Буквите” на Черноризец Храбър, че глаголицата е създадена в лето 6363-то от сътворението на света, което е 855 година.
Фактите са, че глаголицата е съставена през 855 г. в манастира Полихрон, Мала Азия от Методий и от Кирил, които я правят по поръчка. Трябва да се преведат службите, които са на латиница, за да може Великоморавия да не е толкова подвластна на немското кралство, което е в близост и първите богослужебни книги, изборното Евангелие, са преведени на глаголица.
През днешния ден от 12.00 до 14.00 часа Националната библиотека ще покаже Енинският ръкопис и Аргировият триод, които ще разкрият красотата на глаголическите букви.
Ведната след това в зала „История на книгата“, ще се проведе първото от четирите планирани ателиета „Аз пиша на глаголица“. Целта е чрез тези ателиета да бъдат припомнени уникалните графеми на най-старата българска азбука и да се събуди отново интересът към нея.
“Изписването на глаголическите графеми е по-трудно, но е много интересно, защото те са съставени основно от три знака - кръст, кръг и триъгълник, т.е. кръстът - Христовия, кръгът - универсумът и триъгълника - Троичността. Търсени са тези свещени знаци, с които по-лесно папата би благословил глаголицата и той в един момент го прави.
Днес смятам да покажа не тези, които дойдат в ателието, че глаголическите букви имат и цифрова стойност. Нещо, което по-късно при Кирилицата отпада”, казва д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”, която ще води ателиета „Аз пиша на глаголица“.
Има много неясноти, които провокират богатото въображение на хората и става повод за различни мистерии около глаголицата. Като това, че част от глаголицата е взаимствала изписването на буквите от арамейската азбука, че това е азбуката на траките, че руните са всъщност онази азбука, с която са си служили прабългарите.
Днешният ден е избран неслучайно - днес почитаме паметта на св. Евтимий Търновски, който прави през XIV век уникална реформа на българския език.
Още за глаголицата и кирилицата чуйте в разговора на Лили Големинова и д-р Ивета Рашева в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
