На 11 февруари Православната църква чества паметта на Свети свещеномъченик Власий, еп. Севастийски и свети мъченик Георги Софийски Нови.
Свещеномъченик Власий живял в областта Кападокия - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там, само дивите зверове ставали свидетели на молитвите и строгото му въздържание. С голяма любов, Божият угодник посрещал животните, грижел се за тях и изцерявал болестите и раните им.
Войници, пратени да ловят диви зверове за арените при измъчването на християните, дошли край пещерата, където живеел св. Власий, привлечени от вида на множество зверове, събрани около стареца, който стоял в молитва.
След време, те се върнали за да го отведат при управителя. Власий ги посрещнал с думите: „Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми каза: „Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство!“
Свети Власий бил изправен на съд и претърпял жестоки мъчения, но той продължавал да проявява същата непоколебима твърдост.
- Терзай тялото ми, както искаш – казал той на управителя, - а над душата ми е властен само един Бог.
- Ще ти помогне ли твоят Христос, ако аз заповядам да те хвърлят в езерото? - попитал управителят.
- И във водата ще се прояви силата на моя Бог – отговорил Власий.
Хвърлен в езерото, мъченикът тръгнал по водата като по сухо. Като стигнал до средата на езерото, се обърнал и приканил войниците да направят същото чрез силата на техните богове. Шестдесет и осем войници, като призовали боговете си, се хвърлили в езерото и се издавили.
Управителят го обвинил за смъртта на 68-те войници и го осъдил на смърт.
Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет.
Св. Власий пострадал мъченически на 11 февруари в 316 г.
Българският черноморски курорт Свети Влас, от 14 в. насам носи името на този светец, по името на просъществувал там до XVIII век манастир „Свети Власий“.
Св. мъченик Георги Софийски Нови, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.
Той се родил в град Кратово, дн. Македония през 1496 или 1497 година. Семейството му било богато, но отрано остава сирак. Премества се на работа в София като златар и намира подслон при поп Пейо.
Кадията (съдията) повикал Георги уж за поръчка. В проведения разговор св. Георги защитил своята вяра, а от друга – неопровержимо доказал тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци запалили голям огън на градската стъгда, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете му се освободили, той започнал да се кръсти и да се моли, като накрая казал: „Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!“
Тогава един разярен турчин го ударил по главата с едно дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.
Съгласно житието, и след изгарянето, тялото на Георги остава цяло. Това предизвиква изумлението на съдията, който разрешава то да бъде погребано в градската катедрала „Света Марина“.
Скоро след това Георги е канонизиран.
Службата и житието на светеца били съставени от поп Пейо.
През 1855 година Никола Карастоянов отпечатва в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгиа Новаго“. Най-ранното сигурно изображение на мъченика датира от 1536 година. Придружено е с надпис на кирилица и се намира в светогорския хилендарски скит Моливоклисия. През 1865 година в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен параклис с патрон този мъченик.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
