Преди 6 години, в деня на Първа пролет, няколко живеещи в Брюксел българки, водени от любовта към родния фолклор и силата на корените си, решават да създадат свое творческо кътче, където тази любов да намира изява. Така се ражда акапелната формация "Булгапея" с диригент Надежда Николова.
"Идеята възникна съвсем внезапно, изневиделица. И както повечето хубави неща стават "случайно", казвам го в кавички, защото случайни неща няма. На една българска сбирка запях с едно момиче, с което работя от много години и сме пели заедно, може би повече от 30 години, и сега тя е в хора за мое щастие. Изпяхме на тази сбирка няколко песни и тогава възникна идеята. Оказа се, че има и други българки, които много искат да пеят, а пък няма кой да ги събере. Така, на 21 март 2019 г. те дойдоха, харесахме се и започнахме малко по малко. Веднага след като се събрахме, Covid ни раздели за две години. Но ние бяхме много упорити и тази енергия, която създадохме помежду си ни позволи да останем заедно и да репетираме онлайн, което беше голяма мъка. Но ние използвахме това време, за да натрупаме репертоар, по който да работим", разказва диригентката.
"Булгапея" е първата по рода си подобна група в Белгия, за която бързо се разчува, а поканите за участия не закъсняват. В репертоара им има песни от всички фолклорни области на България, за да може публиката максимално да се докосне до богатството от ритми и звучене на народната ни музика.
"Успяваме да покрием всички седем фолклорни области в България. Интересно е, че най-много песни имаме от Шопската фолклорна област, защото може би те са най-разпознаваеми. Пък и това са песни, които се пеят в цял свят. Като погледнете един "Ерген деда" или "Кафал свири" колко хорове, които са в другия край на света колко се прехласват по този тип музика. Нашата публика е интернационална, имаме и много българи, които идват на нашите концерти, реагират по начина" а-ха, това е нашата песен". Имаме много шопски песни в нашия репертоар, но покриваме и всички фолклори области, като се опитваме да предаваме и характеристиките, които носи областта. Там, където има повече остри планини, звукът е по-остър. В Родопите например самата музиката се плъзга по хребетите като вълни по планината, все едно на пързалка. После пък, ако отидем в Добруджа или в Тракия, е равното поле, където само вятърът лекичко поклаща житата. Ето, тези различни характеристики на фолклорната песен и това, което носи магията на различните фолклорни области в България, се опитваме да предадем. Макар че нямаме професионални музиканти във формацията, правим това с най-голямото внимание и обич, на което сме способни. Мисля, че това достига и до публиката" – убедена е Надежда Николова.
А защо "Булгапея"?
"Имахме трийсетина предложения за имена. Всяка от нас имаше правото да каже - това искам, това ми харесва. И всеки да гласува за три от имената, които той не е предложил. И така "Булгапея" събра най-много гласове. Вече шест години носим името и случваме магията "Булгапея"."
Връщайки се назад в спомените, диригентката Надежда Николова разказва, че в началото в "Булгапея" били десетина жени, но шест години по-късно формацията вече обединява 21 певици.
"В последните години се включиха три или четири момичета, които бързо влязоха не само в песенната част, но и в онова, което имаме като приятелство и отношения. Аз много внимавам при подбора на хора. Разбира се, пеенето е това, което ме води, може ли човекът да стане част от нашата формация или не, но ми е изключително важно да го усетя и като човек. Това, което той носи вътре в себе си, не само гласът, за да бъде добре приет в нашата среда, която е много приятелска, много обичлива", споделя ръководителката на хор "Булгапея"."
Едно от най-големите музикални предизвикателства за "Булгапея" е съвместната им работа със световно известния белгийски пианист и композитор Даниел Верстапен.
"С него ни свърза бившия посланик на България. Първият общ аранжимент, който направихме заедно беше на "Вечеряй, Радо". Получи се нещо много интересно. Само два месеца по-късно имахме общ концерт с него и с певицата Нина Николина в Гент. Беше брилянтно като предизвикателство, като нов вид музика с цял оркестър. След това направихме и Коледен концерт с него, в който имаше и църковна музика. Това e най-голямото предизвикателство до момента, което ни бе отправено. Защото фолклор опитваме да пеем по начина, по който се пее в България, а класическата постановка на гласа и звукоизвличането е нещо съвсем различно и за нас беше много голямо предизвикателство да успеем да влезем и в онзи жанр, да предадем атмосферата и емоцията на другата музика", разказва г-жа Николова. От нея разбираме, че срещи с публиката не липсват – почти всеки месец певиците са на сцената.
На 18 февруари е първият за тази година самостоятелен концерт на хора в Брюксел, на който публиката ще може да чуе почти целия репертоар на фолклорната формация, а седмица след това "Булгапея" ще участва в световен хоров фестивал в Рим.
На концертите на "Булгапея" публиката е международна – хора, които просто харесват българския фолклор:
"За мен атестацията е, когато чужденец дойде разплакан след наше изпълнение и каже "не знам точно какво се случи и за какво се говори в песента, но ме докоснахте по много особен начин". Публиката ни е наистина международна, защото Брюксел е град, в който има хора от всякакви националности и българският фолклор ги вълнува. Много от тях са чували вече що е то български песенен и танцов фолклор. И идват от чисто любопитство, но си тръгват обогатени, защото нашата музика е магия", казва Надежда Николова.
След множеството концерти в Белгия и участия на международни фестивали в чужбина, мечтата ѝ е един ден "Булгапея" да има концерт и в България, където "и стените помагат":
"За мен ще бъде голямо удоволствие, ако успеем и на българска сцена един ден да стъпим – споделя Надежда Николова и продължава: – Но пък вие в България имате прекрасни хорове от този тип. Така че, ходете на такъв тип концерти, защото това зарежда, това дава много!" – съветва ни Надежда Николова, която се опитва да "опитоми" силната емоция при представянето на родния фолклор зад граница, за да може заедно с останалите дами от "Булгапея" да бъдат посланици на магията на българската песен пред публиката в сърцето на Европа.
Снимки: личен архив "Булгапея"
