Средната брутна заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете, показва изследване, направено за периода 2008-2022 г. от института "Зангадор" и представено на конференцията "Заплащане и равнопоставеност в България", организирана от Българска платформа към Европейско женско лоби (ЕЖЛ).
Разликите във възнагражденията варират според сферата на дейност, като най-ниски са заплатите на жените спрямо мъжете във финансовата и застрахователната дейност, културата, спорта и развлеченията, научните изследвания.
По-високи са доходите на жените в строителството и административните дейности.
За всички класове професии обаче възнагражденията на жените са по-ниски от тези на мъжете.
Данните са въз основа на данни от Националния статистически институт (НСИ), подчерта пред БНР-Радио София Илиана Балабанова, президент на ЕЖЛ и председател на Българската платформа.
"Във финансовата и застрахователната дейност разликата достига почти 40 процента! – коментира тя. – Интересното е, че в строителството заплатите на жените са с 10% по-високи от тези на мъжете. Обяснението е, че в "мъжки" професии дамите обикновено заемат управленски позиции. Има чисто феминизирани дейности и икономически сектори като хуманно здравеопазване, социални грижи, култура, спорт и развлечения, където разликата е значителна и в полза на мъжете".
По думите на Балабанова, патриархалният модел, характерен за Европа, в България е още по-силно подчертан. 84% от българите смятат, че мъжете са тези, които трябва да изкарват парите в семейството.
Част от обяснението за разликата се крие в годините майчинство, по време на които възнагражденията на съответните жени не се индексират.
Освен това, според НСИ 12% от жените са били подложени на сексуално насилие на работното място.
Има хора, които не знаят правата си – например за възможността да ползват 14 дни платен отпуск за гледане на деца или родители.
По отношение равнопоставеността на жените и мъжете на работното място Европейският съюз е приел директиви, които трябва да бъдат транспонирани по добър начин и у нас до 2026-2027 година, посочи още Илиана Балабанова.
С нея разговаря Катя Василева.