След снощния разрив между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски британският премиер Стармър е провел телефонен разговор с турския президент Ердоган. И в този разговор Турция твърдо е подкрепила териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Пътят към справедлив и траен мир може да бъде прокаран, само ако двете воюващи страни са представени равнопоставено в преговорите, декларира Ердоган. Неговата принципна позиция не се е променяла вече 3 години, от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Той предлага да домакинства украинско-руски преговори. Допусна и руско-американски консултации в Истанбул.
На чия страна - американската или европейската - ще застане Турция по отношение на Украйна? Как ще се отразят на политиката й по въпроса намеренията на Тръмп за ивицата Газа и евентуалното разоръжаване и разпускане на Кюрдската работническа партия (ПКК), което се очаква да укрепи значително политическите позиции на Ердоган у дома и в региона?
Ето кас коментира Йозгюр Юнлюхисарчъклъ - директор на офиса в Анкара на Германския фонд "Маршал", в интервю за предаването "Събота 150" на БНР:
- Близкият изток и кюрдският въпрос - а не руската война в Украйна - изглеждат несъмненият приоритет на президента Ердоган през последните месеци. Сигурно е трудно точно в този момент Украйна да е сред приоритетите на Турция...?
- Определено е трудно. Но Турция несъмнено има интерес да играе поне спомагателна роля в преговорите за спиране на войната там. От самото начало целта беше турско посредничество, но така стана, че в посредник се превърнаха Съединените щати. Затова, поне към момента, Турция само предоставя арена за преговори, както стана тази седмица - между Русия и Съединените щати. На второ място за Турция ще е изгодно нейни строителни компании да участват във възстановяването на Украйна. Турските строители имат богат опит в конфликтни зони и в страни в следвоенен период. За тях несъмнено ще е изгодно, ако работят в Украйна. Под въпрос е дали Турция би се включила в мисия за гарантиране на сигурността на Украйна след евентуално прекратяване на бойните действия. Нека го кажем направо - дали Турция би изпратила свои военни там. Честно казано, не зная. Но отговорът ще зависи от това под чия егида ще са мироопазващите сили и кои други страни ще участват в тях. Според мен Турция би се присъединила по-скоро към сили на НАТО, отколкото на ООН. А ако се стигне до коалиция на желаещите, Анкара по-скоро би се отказала - заради твърде големите рискове.
- Би ли застанал според вас президентът Ердоган на страната на президента Тръмп при евентуален челен сблъсък на Америка и Европа за Украйна?
- Не съзирам апетит у турското правителство да се противопоставя на Тръмп. То подхожда предпазливо - изчаква преди да действа. По принцип е по-добре да си в добри отношения с Тръмп, отколкото да има напрежение. В общи линии - кой не се опитва да избегне конфликт с него? Турция не е изключение.
- Дори по отношение на ивицата Газа ли? Възможен ли е драматичен разрив между Ердоган и Тръмп заради скандалния план за пропъждане на палестинците от т.нар. Ривиера на Близкия изток?
- Може. Но Ердоган ще даде всичко от себе си да избегне разрив. А и няма как планът на Доналд Тръмп за Газа да бъде приложен. Това са халюцинации. Ако все пак се опита да го задейства, ще предизвика нежелани последствия. Като масови бунтове в Египет и в Йордания например.
- Ако търпението на Ердоган остане по-силно от темперамента му по отношение на Тръмп, а и по отношение на Владимир Путин, с когото имат доста сложни отношения - не на последно място заради енергийната обвързаност на Турция с Русия - кое е по-вероятно - задълбочено сътрудничество с Европа или дистанциране от нея?
- И президентът Ердоган, и външният министър Фидан дават да се разбере, че Турция иска да се сближи с Европа. Аз тълкувам и потвърждението на Ердоган тази седмица, че Турция е за запазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна като опит за възстановяване на европейското доверие. При всяко положение ще се задълбочи сближаването между Турция и Европейския съюз.
- Турският президент обаче не участва миналата седмица - може би не беше поканен - на спешната лидерска среща при Еманюел Макрон за сигурността в Европа след като Тръмп обяви, че се сближава с Русия...?
- Това означава, че трябва отново да се изгради взаимно доверие. Евросъюзът преценява, че не е сигурно дали може да се осланя на Турция. Но и обратното е вярно. Това е потенциален проблем пред интегрирането на Турция в европейската архитектура за сигурност. И той трябва да бъде преодолян. От друга страна, въпреки че не участва в срещата в Париж, президентът Ердоган е в редовен телефонен контакт с европейските лидери. А и президентът Зеленски беше на посещение в Турция. Очевидно Анкара участва, макар и непряко, в европейските усилия за постигане на мир за Украйна.
- Голямата новина за самата Турция тази седмица е декларацията на Абдула Йоджалан, която има огромен шанс да доведе до мир след повече от 40-години война с ПКК. Кажете - ще се задоволи ли президентът Ердоган с достойно място в историята заради това постижение или ще търси и поредно удължаване на престоя си във властта?
- Очевидно президентът иска и двете неща. Мирът с кюрдите ще е от полза на Турция, но и лично на Ердоган. И в това няма нищо лошо. Във всеки случай, ако насилието спре, ще е за доброто и на кюрдите в страната.
- Бившият вече обществен враг №1 Йоджалан уверява в декларацията си своите последователи и съратници, че демокрацията всъщност е начинът за постигане на целите им. На какви демократични права могат да се надяват кюрдите в Турция занапред? През последните 10 години - откакто се провали предишният опит за прекратяване на огъня - централната власт уволни повече от 100 техни кметове. Някои от тях бяха тикнати зад решетките.
- Ако терористичната кампания на ПКК наистина свършва, това ще донесе повече легитимност на кюрдското политическо движение. Няма да има оправдание за неспазване на правата им. Ще могат наистина да се интегрират в политическата система на страната. Това обаче може и да отнеме известно време - все пак терорът на ПКК продължи повече от 4 десетилетия. И турците, и кюрдите в Турция трябва да се адаптират към новата ситуация.
- Със самия Йоджалан какво ще стане? След залавянето му през 1999-а той беше осъден на смърт. После присъдата му беше сменена с доживотен затвор. Той е вече на 75 години...
- Предполага се, че ще бъде освободен от затвора на остров Имралъ и ще бъде поставен под домашен арест. Строгата му изолация ще бъде отменена и ще може да има посетители.
- Ще се вслуша ли ПКК в призива на лидера си?
- Логично е да изпълнят волята му. Та нали за това бяха преговорите! Ако Йоджалан не беше сигурен, че ще бъде така, нямаше да се злепоставя с такъв призив. Той знае, че ще го послушат.
- Как ще се отрази това на ситуацията в региона и на позициите на Турция като регионална сила?
- Кюрдският въпрос е слабото място на Турция в близкоизточната й политика. И ако това се промени, турските позиции ще са значително по-силни. А кюрдите извън Турция може да се превърнат от политическа пречка в актив за Анкара. В Сирия, ако ПКК наистина се разпусне и местните кюрди се освободят от нея, те ще могат да играят важна роля в управлението на тази страна. ПКК е главоболие и за правителствата в Иракски Кюрдистан и в Багдад. Защото към момента тя е поредната въоръжена групировка, която заплашва суверенитета им. Ако ПКК се разпусне, такава заплаха повече няма да има.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
